Показват се публикациите с етикет Бенямин Нетаняху. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бенямин Нетаняху. Показване на всички публикации

петък, 31 юли 2026 г.

Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

  • Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
  • Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
  • Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
  • Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
  • Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

събота, 18 юли 2026 г.

Мамдани проучва възможен арест на Нетаняху при визитата за ООН

🇺🇸⚖️🇮🇱 Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани заяви, че води „активен разговор“ с правния отдел на кметството по въпроса дали изобщо разполага с правомощието да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако той пристигне в града за сесията на Общото събрание на ООН през септември. Думите му са от интервю за програмата The Interview на The New York Times, публикувано в събота.

„Смятам, че мястото на премиера Нетаняху е в Хага. Той е военнопрестъпник, обвинен от Международния наказателен съд“, каза Мамдани, позовавайки се на заповедта за арест, издадена от съда. В същото време той сам очерта границите, в които е готов да действа: „Каквото законът ми позволява да направя в Ню Йорк, това ще направим, но няма да пишем собствени закони за тази цел.“ Ще спазва действащите правила на града, „защото е важно законът да се следва“, добави той.

Именно тази уговорка стои в центъра на цялата история. Мамдани призна, че не е сигурен дали има властта да нареди на полицията в Ню Йорк да задържи чужд правителствен ръководител и точно затова се съветва с юристите на общината, вместо да обявява готова стъпка. Арестът на Нетаняху беше едно от най-показните обещания на предизборната му кампания през 2025 г. Тогава Мамдани заяви, че ще нареди на полицията да задържи израелския премиер, ако той стъпи в града. Спечелил вота през ноември и встъпил в длъжност в началото на годината, първият мюсюлмански кмет на Ню Йорк и открит демократичен социалист пренесе темата от предизборната сцена в кметския кабинет.

Заповедта, на която Мамдани се опира, е издадена от Международния наказателен съд през ноември 2024 г. по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната срещу Хамас в ивицата Газа; успоредни заповеди бяха издадени срещу бившия министър на отбраната Йоав Галант и срещу командир на Хамас. Това бяха първите заповеди за арест на действащ ръководител на близък съюзник на САЩ в историята на трибунала. Държавите – страни по Римския статут, учредил съда, по принцип са длъжни да изпълняват подобни заповеди на своя територия.

САЩ обаче не са сред тези държави, тъй като никога не са ратифицирали Римския статут и не признават юрисдикцията на съда. Нещо повече, федерален закон изрично ограничава всякакво сътрудничество с него. Но дори това да не стоеше на пътя, външните отношения и договорните задължения на страната са изцяло в ръцете на федералната власт, а не на отделни общини. Кметът командва полицията на Ню Йорк, но в същото време няма никаква власт върху имунитета на чужд държавен глава. Нетаняху би пристигнал със защитата, която се полага на действащ правителствен ръководител, а споразумението за седалището на ООН от 1947 г. задължава домакина да осигури на чуждите официални лица безпрепятствен достъп до заседанията на организацията, поради което Държавният департамент по традиция издава визи дори на противници, стига да идват единствено за ООН. Отделна разпоредба на федералния закон наказва именно посегателства над чужди официални представители. Така собственото настояване на Мамдани, че ще действа само в рамките на закона, се оказва и най-здравата спирачка пред неговата закана, тъй като законът почти сигурно не я допуска.

Отговорите дойдоха бързо от няколко посоки. Губернаторът на щата Ню Йорк Кати Хочул отсече, че „кметът на Ню Йорк няма властта да стори това.“ Постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон обяви, че Нетаняху ще присъства и ще направи обръщение към Общото събрание, и добави, че „ако някой трябва да бъде арестуван, това е Мамдани.“ Генералният консул на Израел Офир Акунис определи, че кметът „няма никакви правомощия“ за такава стъпка и по-добре да се заеме с управата на града. Президентът Доналд Тръмп още по-рано нарече заканите за арест „неуместни“ – знак, че всеки опит на полицията в Ню Йорк да задържи Нетаняху би се сблъскал челно с федералните власти.

Трудните отношения с Израел белязаха и досегашните месеци на Мамдани начело на града. Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност извън Израел, а позицията на кмета към израелската държава и войната в Газа беше сред най-оспорваните теми в кампанията му; произраелски организации в града нееднократно се обявиха срещу него. Обещанието за арест на Нетаняху беше един от най-острите изрази на тази линия – и остава такъв сега, когато Мамдани държи реалната, макар и тясно очертана, власт на кмет.

Самият Нетаняху даде да се разбере, че няма да се откаже от пътуването. Израелският премиер заяви, че планира да се изкаже пред Общото събрание през септември; официално потвърждение за визитата засега няма, но израелската страна вече я представя като решена.

Дали Мамдани изобщо ще стигне до заповед към полицията, остава отворен въпрос – по думите му всичко опира до това какво ще му отговорят юристите на кметството. Очертаният дотук отговор сочи в обратната посока. Засега в „активния разговор“ има повече политически сигнал, отколкото реален правен механизъм: заявена позиция, която самият град, щатът и федералната власт описват като невъзможна.

неделя, 12 юли 2026 г.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

Израел насрочи изборите за 27 октомври 2026 г.

🇮🇱🗳️ Управляващата коалиция в Израел, водена от премиера Бенямин Нетаняху, обяви в неделя, че предстоящите избори ще се проведат на 27 октомври 2026 г. Това е последната възможна дата за провеждане на вота, което означава, че правителството ще е изкарало пълния си мандат.

Това означава, че предстоящите избори ще станат първите от 1988 г. насам, които ще бъдат проведени на първоначално планираната дата. Кнесетът също ще прекрати заседанията си на предвидената дата – този петък, 17 юли.

През последната очаквана седмица от работата на 25-ия парламента коалицията се стреми да подсигури възможно най-много политически постижения чрез законодателство, включително мерки, свързани със съдебната реформа, и облекчения за ултраортодоксалната общност.

Остава неясно колко от тях ще успее да приеме предвид ограничения график, продиктуван от излизането на Кнесета в колегиален отпуск този петък и факта, че пленарните дебати по законопроектите на второ и трето четене могат да продължат много часове.

Правният съветник на Кнесета, адвокат Сагит Афик, заяви по време на дискусия, че няма нужда от закон за разпускане на Кнесета – каквато е обичайната практика на коалицията – тъй като законовата дата за изборите е 27 октомври и няма намерение за съкращаване мандата на парламента. В същото време той препоръча 17 юли да бъде официално определен за начална дата за парламентарната ваканция преди изборите.

сряда, 1 юли 2026 г.

Четири артилеристки, скрити „от уважение“ при визитата на Нетаняху в Ливан

🇮🇱🇱🇧 Четири военнослужещи жени от артилерийско звено на Израелските отбранителни сили (IDF) са били изведени от сградата, в която са разквартирувани в южен Ливан, малко преди пристигането на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац. Причината – да не бъдат забелязани от войници от ултраортодоксалната бригада „Хашмонаим“, докарани специално за посещението.

Историята беше разказана пред обществената медия Кан от майката на една от жените ден след визитата на 30 юни. Четирите артилеристки, които сами почистили и обезопасили къщата за визитата на премиера, прекарали четири часа в съседна постройка. Дори не им било позволено да се качат на горния етаж, за да не бъдат видени „случайно“ от харедимските войници.

Обяснението, което получили, било, че това се прави „от уважение“ към бойците от „Хашмонаим“. Самата къща обаче не се намирала в района, където е разположена бригадата – нейни военнослужещи били докарани отвън, тъй като организаторите настоявали тя да участва във визитата. Times of Israel тълкува това недвусмислено: премиерът се стреми да представи харедимската бригада като успешен модел в момент, когато коалицията му прокарва законодателство за масово освобождаване на студентите в йешивите от военна служба и е подложена на сериозни критики, включително от собствените си редици.

Заедно с Кац, Нетаняху посети позиции на 91-ва дивизия в т.нар. „зона за сигурност“ – ивицата отвъд границата, която IDF контролира от началото на тазгодишната сухопътна операция срещу Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, чието военно крило е определено за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Япония и други държави. Пред войниците премиерът повтори основния аргумент за израелското присъствие на ливанска територия:

„Не напускаме южен Ливан, докато заплахата не бъде неутрализирана. Свършихте огромна работа тук – взехме иранската ос и започнахме да я разбиваме“, заяви Нетаняху, цитиран от Jerusalem Post. Той нареди на бойците да действат при всяка установена опасност, без да чакат разрешение: „Ако откриете заплаха за своята сигурност, за живота си, за войниците си – действайте.“

Още през април, при предишно посещение в района, Кац обяви операция „Сребърен плуг“ – кампания за разоръжаване на „Хизбула“. По време на визитата през юни Нетаняху заяви, че няма да се раздели нито с харедимските си партньори, нито с крайнодесните формации – двата стълба на неговата коалиция, чиято стабилност в момента зависи именно от законодателството за военната служба.

„Хашмонаим“ е първата харедимска бригада в историята на IDF. Създадена е в края на 2024 г. и носи името на Хасмонейската династия от епохата на Макавеите. Появата ѝ е резултат както от натиска на войната на няколко фронта, така и от решението на Върховния съд от юни 2024 г., което задължи държавата да започне да призовава студентите от йешивите. Именно това превърна въпроса за харедимската военна служба в централен както за армията, така и за управляващата коалиция.

Концепцията на бригадата е да направи военната служба съвместима с начина на живот на общност, която десетилетия наред остава извън казармата – чрез среда без жени, стриктно спазване на религиозните норми и време за молитва и учение. През февруари 2026 г. Генералният щаб на IDF за първи път кодифицира тези условия в официална заповед, а през март бригадата стъпи за първи път на ливанска територия след участията си в Газа, Сирия и Западния бряг. За кабинета тя е доказателство, че интеграцията на харедимите е възможна и че масовите освобождавания могат да съществуват паралелно с доброволна служба на ограничен брой представители на общността.

Случаят в южен Ливан обаче засегна вече чувствителна тема. През юни религиозни ционистки равини, сред които ръководители на йешивите „хесдер“, чиито възпитаници съчетават военната служба с религиозно обучение, заплашиха да прекратят изпращането на свои ученици в бронетанковите войски заради пилотна програма за жени в танкови екипажи. Подобни призиви отправи и равинът Игал Левинщайн, който насърчи учениците си да избягват елитното разузнавателно подразделение „Сайерет Маткал“ заради смесения му състав, припомня Ynet.

Натискът даде резултат. На 11 юни Haaretz съобщи, че IDF може да се откаже от набирането на жени за танковите части, а началникът на Генералния щаб Еял Замир публично увери, че мъже и жени няма да служат в един и същи танк. В същото време пред самите равини той защити интеграцията на жените с аргумента, че армията „все още има недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки мъж и от всяка жена в бойния строй, за да изпълнява задачите си“.

Само преди дни 257 действащи и запасни офицерки, сред които шест бригадни генерали, седем полковници и 28 подполковници, изпратиха писмо до Замир, Кац и генералния директор на Министерството на отбраната Амир Барам. Те осъдиха това, което определиха като „антиженска вълна“ в армията. „Извиняването за нашето присъствие приключи“, пишат офицерките. Според тях жените в бойните части „не са предмет на дебат, нито проблем, който трябва да бъде спрян, а оперативен факт и стратегически актив“.

Ден след визитата – на 1 юли – Кнесетът прие на първо четене с 63 срещу 53 гласа основен закон, който обявява изучаването на Тора за основополагаща ценност на Държавата Израел. Именно чрез тази правна конструкция правителството се стреми да защити масовите освобождавания от военна служба там, където обикновените закони многократно бяха отменяни от Върховния съд. Успоредно с това се предлага и защита за вече отклонилите се от повиквателните харедим, които да бъдат освободени от наказателна отговорност.

Паралелно се разглежда и основният законопроект за освобождаването от служба, който предвижда годишни квоти и постепенно увеличаване на набора сред завършилите харедимски училища. Той беше разкритикуван както от правните съветници на правителството, така и на Кнесета. Четирима депутати от управляващото мнозинство, сред които бившият председател на Кнесета Юли Еделщайн, гласуваха против основния закон. Времето за приемането му е ограничено – парламентът е пред разпускане, изборите трябва да се проведат най-късно до 27 октомври, а харедимските партии от месеци обвързват подкрепата си за кабинета със съдбата на законодателството.

Последователността на събитията в южен Ливан е показателна: четирите артилеристки подготвят къщата за посещението, след което са изведени от нея; харедимските войници са докарани от друг район; на следващия ден коалицията гласува закона. Обяснението, че става дума за рутинно съобразяване с религиозните правила, има своето основание – разделянето между мъже и жени е официално заложено в модела на „Хашмонаим“ след заповедта от февруари и е част от компромиса, върху който съществува бригадата.

Този аргумент обаче губи сила извън рамките на самото подразделение. Четирите артилеристки не са навлезли в пространството на „Хашмонаим“ – напротив, военнослужещите от бригадата са били доведени в тяхната база. Така разделението следва политическата сцена, а не реалното разположение на силите. В контекста на последвалото гласуване това прави убедителен извода на Times of Israel, че присъствието на бригадата е било използвано като политически аргумент – живо доказателство, че освобождаването на едни може да върви ръка за ръка с интеграцията на други. Цената на този аргумент платиха четирите жени, които в Ливан са част от бойния състав на армията, но пред камерите се оказаха неудобни.

Оттук нататък посоката ще се измерва с три показателя. Първият е дали армията ще даде официален отговор – към 2 юли нито IDF, нито канцеларията на премиера са коментирали публично разказа на майката. Вторият е съдбата на законопроекта – дали ще премине второ и трето четене преди разпускането на Кнесета, или ще се превърне в основен залог на предстоящата предизборна кампания. Третият е дали подобни случаи ще се повторят при бъдещи съвместни прояви на харедимски и смесени подразделения. Ако това стане, ще означава, че режимът на „Хашмонаим“ постепенно престава да бъде вътрешно правило на една бригада и се превръща в модел за цялата армия – именно срещу това предупреждават 257-те офицерки.

Междувременно аритметиката, с която началникът на Генералния щаб Еял Замир защитава участието на жените в бойните части, остава непроменена: армията изпитва недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки, който вече носи униформа. Парадоксът е трудно пренебрежим. Докато парламентът обсъжда как да освободи хиляди мъже от военна служба, четири жени, които вече я изпълняват на фронта, бяха помолени да изчезнат от поглед. Не защото не бяха нужни на армията, а защото не бяха нужни на политическия кадър. Войници за войната – но не и за снимката.

понеделник, 22 юни 2026 г.

Шефът на Шин Бет предупреди за риск от мащабна атака срещу Ейлат, разузнаването е скептично.

🇮🇱 Давид Зини, директор на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, е предупредил наскоро по време на закрит форум за опасността от мащабно нападение срещу южния град Ейлат, наподобяващо инвазията на Хамас от 7 октомври 2023 г. Това съобщи в понеделник ежедневникът Haaretz, позовавайки се на няколко неуточнени източника от службите за сигурност.

Според материала Зини е разпоредил на няколко висши ръководители в службата за сигурност да поставят най-висок приоритет на подготовката за сценарий за мащабна атака срещу пристанищния град – от територията на съседна Йордания или по море, тъй като смята района за слабо звено поради неговата относителна географска отдалеченост.

Позовавайки се на анонимни източници от апарата за сигурност на Израел, в публикацията се посочва, че Зини очаква координирана сухопътна инвазия и атака от няколко терористични групи с участието на йеменските хути, които се намират на повече от 2000 км от Израел, но в миналото са изстрелвали ракети и дронове към Ейлат.

Източниците на Haaretz обаче изразяват съмнение по отношение на вероятността за подобна атака и един от тях е заявил, че „никой в структурите за сигурност не знае на какви разузнавателни данни се позовава [Зини]“, за да твърди, че най-южният град на Израел е толкова уязвим.

Въпреки това преди няколко седмици е бил направен опит за проникване в Ейлат от Йордания по море.

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че на 29 май моряци от 916-ти дивизион на военноморските сили на борда на патрулен катер от клас „Двора“ се натъкват на лице, навлязло с джет в териториалните води на Израел край залива Ейлат.

„Силите са произвели предупредителни изстрели във въздуха, за да прогонят заподозрения, а след като той не е спрял, са открили огън по плавателния съд съобразно правилата за ангажиране“, съобщиха тогава от армията.

От IDF уточниха, че след изстрелите лицето е обърнало посоката, отправяйки се обратно към Йордания. Военен източник добави, че мъжът е бил ранен, вероятно от стрелбата, като по-късно е бил разпитван от служители по сигурността на Кралство Йордания.

Директорът на Шин Бет, който пое поста през октомври 2025 г., наскоро посети пристанищния град Ейлат, за да се срещне с местните служители по сигурността. Според материал на Haaretz от миналия месец, на заседание на кабинета Зини е предупредил за продължаващ опит за „превземане“ на курортния град от израелски араби.

Служители в самата Шин Бет също се съобщава, че определят преселването на израелски араби в Ейлат като „тревожна“ тенденция. В отговор на публикацията службата потвърди посещението на директора си в курортния град, определяйки я като оценка на „различните заплахи“, пред които е изправен градът.

В изявление тя подчерта, че „няма информация или конкретна тревога“, която да е провокирала визитата, а тя е извършена в рамките на „задълбочено оперативно планиране и проучване на заплахите по всички фронтове, с които агенцията се занимава“.

До момента мандатът на Зини като ръководител на Шин Бет е съпътстван от противоречия, които започнаха още с неговото назначаване начело на службата, след като премиерът Бенямин Нетаняху уволни предшественика му Ронен Бар през юни.

Няколко организации внесоха във Върховния съд на справедливостта петиции срещу неговото назначение, сред които и трима бивши ръководители на службата, които са на мнение, че Зини не е подходящ за поста. В крайна сметка обаче петициите бяха отхвърлени и той получи разрешение да поеме функциите си.

Твърди се, че след встъпването си в длъжност Зини, който сам се описва като човек с „месиански“ възгледи, е променил приоритетите на службата, омаловажавайки значението на борбата срещу еврейския терор срещу палестинците. Насилието е било прекласифицирано като „триене“.

През февруари един от братята му Безалел Зини беше обвинен в участие в канал за контрабанда на стоки в Газа по време на войната с терористичната групировка Хамас.

събота, 20 юни 2026 г.

Вашингтон опипва почвата при израелската опозицията, докато Айзенкот изпреварва Бенет.

🇺🇸🤝🇮🇱 Служители в Белия дом тихо изграждат неформални канали за връзка с двамата кандидати, които според проучванията имат най-реален шанс да сменят израелския премиер Бенямин Нетаняху – бившия премиер Нафтали Бенет и бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Това твърди израелския „Канал 12“, който описва усилието не като дипломатически етикет, а като предпазливо застраховане: сред хората, които пращат сигнали към опозицията, имало и фигури с близки връзки със самия  Нетаняху. Изборите трябва да бъдат проведени най-късно през октомври 2026 г. и по всичко личи, че в Белия дом вече се подготвят за сценарий, при който действащият израелски премиер не е от другата страна на телефона.

Картината от социологията прави американските сондажи рационални, а не просто предпазливи. Само допреди няколко месеца основният претендент за мястото Нетаняху беше коалиция „Заедно“ на Бенет и Яир Лапид. Към средата на юни обаче серия проучвания на „Канал 13“, „Зман Исраел“ и други фиксираха обрат, който допреди година изглеждаше твърде малко вероятен – партия „Яшар“ на Гади Айзенкот изпревари „Заедно“ и се изравни с „Ликуд“. В замерването на „Зман Исраел“ от 17–18 юни „Яшар“ и „Ликуд“ получават по 23 от 120-те места в Кнесета, докато „Заедно“ пада до 19.

В отделно допитване на „Канал 12“ 38% от анкетираните отбелязват Айзенкот като по-подходящ за премиер и едва 35% за Нетаняху. С други думи, лицето на опозицията се смени, а с него се смени и адресатът, който всяка чужда столица трябва да изучава.

„Канал 12“ изброява три подбуди зад американските опити за контакт, като и трите се привеждат като оценка на телевизията, непотвърдена от Белия дом. Първата е силната тревога от крайнодесните министри в кабинета на Нетаняху, считани за екстремисти, чието поведение тегли коалицията към ръбове, неудобни за САЩ. Втората е практическо разочарование – администрацията не успява да придвижи множество дипломатически начинания с настоящия кабинет, чийто международен образ остава наранен от войната срещу Хамас в ивицата Газа. Третата е най-трезвата: признанието, че Нетаняху съвсем реално може да загуби вота. Взети заедно, мотивите описват не разрив, а презастраховка – поведение на играч, който още държи стария си залог, но вече опипва изхода.

На 19 юни Тръмп нарече Нетаняху „премиер воин“ и се похвали с „великите“ отношения между двете страни – реплика, отправена дни след като израелското общество преглъщаше условията на сключения между Иран и САЩ меморандум за разбирателство, който върховният лидер Моджтаба Хаменеи одобри писмено на 18 юни. Зад тази витрина обаче личеше съвсем друг тон: Израел остана извън сделката, а Тръмп определи Нетаняху като „много труден човек“ пред New York Times и според източници на CNN по-рано през месеца е избухнал срещу него заради удар по позиции на Хизбула в Бейрут, който заплаши да провали преговорите. Американски коментатори, сред които изданието Washington Examiner, вече описват отношенията с Тръмп като предизборен баласт за Нетаняху. Именно в тази пропаст между публичната прегръдка и личното раздразнение се вписват тихите сондажи към опозицията.

Защо обаче изборът пада именно върху Айзенкот, личи от биографията му – а тя обяснява и защо възходът му тревожи едни и обнадеждава други. Той е 21-ият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в периода 2015–2019 г. Влиза в политиката през 2022 г. в листата на „Национално единство“ на Бени Ганц, а през 2025 г. се отделя и основава собствена партия – „Яшар! с Айзенкот“. Самото име носи значенията „прав“, „честен“ и „директен“, а позиционирането е центристко, около почтеността, националната сигурност и общественото помирение. Сред 120-те учредители преобладават хора от високите технологии, икономиката и сектора за сигурност, а през май 2026 г. към списъка се включи бившият ръководител на „Шин Бет“ Йорам Коен – придобивка, подсилваща отбранителния профил на партията и образа на Айзенкот като държавник, а не като партиен оператор. Личната му история също тежи: той загуби сина си и двама свои племенници във войната, а сам казва, че именно загубата го е тласнала към действие. В платформата си той обвързва участието в бъдещо правителство с подкрепа за всеобщата военна повинност и обещава държавна анкетна комисия за провала около 7 октомври – две послания, които режат точно по болезнените линии на сегашната коалиция.

Превесът на опозицията в проучванията не се превръща автоматично в правителство: анти-Нетаняху блокът печели мнозинство в общата сметка, но опозиционните партии остават под нужните 61 места без подкрепата на арабските листи, които традиционно бойкотират при коалиционните сметки. Затова и разговорите за сливане не стихват – обединение между „Яшар“ и „Заедно“ се оценява на около 40 места и едва тогава математиката започва да изглежда като власт, а не само като преднина. Към опозиционната дъга се добавят „Израел е наш дом“ на Авигдор Либерман с около 10 места и „Демократите“ – коалиция на Труда и „Мерец“ – с 8. Картината е на разпокъсано мнозинство, което все още търси своя гравитационен център, и именно затова всеки външен играч предпочита да държи отворени няколко линии едновременно.

Накрая дължимото уточнение към тежестта на самата новина. Репортажът на „Канал 12“ се базира на анонимни служители и не е потвърден официално; описаните контакти се представят като „опипване на почвата“, а не като преговори, а публичната риторика на Тръмп засега го опровергава. И все пак разминаването между показната близост и тихото презастраховане по същество е историята: когато социологията размества фигурите на върха на политическата сцена в Израел, Белият дом рядко чака резултата, преди да установи контакти с евентуалните наследници на премиерския пост. Дали тези сондажи ще прераснат в нещо повече, ще покаже едва есента, но наличието им сами по себе си подсказват как Белият дом разчита израелския вот.

четвъртък, 18 юни 2026 г.

Тежки сражения при Али ал-Тахир: Хизбула спира настъплението на IDF чрез обстрел с противотанкови снаряди.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Тежки сражения избухнаха между Израелските отбранителни сили (IDF) и бойци на Хизбула в Южен Ливан през нощта, фокусирани при хълма Али ал-Тахир и квартал Кафр Тибнит на прага на град Набатия, където настъплението на IDF беше посрещнато с противотанков ракетен обстрел.

Това съобщи кореспондентът на Al Jazeera Али Хашем, чиито сведения се потвърждават от редица съобщения в израелски, ливански и регионални медии. Епизодът от изминалата нощ отбелязва поредната ескалация в зона, където Хизбула отказва да признае примирието, договорено без нейно участие.

Според обобщените сводки израелските войски са настъпвали по два отделни клина. The Cradle цитира местни източници, според които механизирана колона напредва от Арнун към района на станция Табаджа, докато втора настъпва от зоната Зафата към подстъпите на Кафр Тибнит, а двете са посрещнати от „последователни залпове от ракети и управляеми снаряди" по концентрациите на войски.

InfoSudLiban цитира неуточнени израелски медии, според които управляема ракета е поразила израелска част, унищожавайки две бойни машини, а израелската армия е извършила обстрел срещу близкия град Набатия. По-рано същата вечер същият източник докладва обстрел на Хизбула с „множество управляеми ракети" срещу израелска бронирана техника, направила опит да напредне към Кафр Тибнит.

Картината с размяната на обстрели е последователна: Хизбула стреля с ракети и противотанкови управляеми снаряди по позиции и бронирана техника на IDF. От своя страна те отвръщат на удара с артилерия и сигнални ракети, а изтребители нанасят въздушни удари около град Набатия и вътре в неговите предели.

Местни източници докладват, че в района са пристигнали израелски хеликоптери за евакуация на неуточнен брой ранени пехотинци. Хизбула изстрелва ракети по израелски позиции, IDF отговаря с артилерия и осветителни ракети, докладваха мониторинг канали в Х.

Информационна агенция „Тасним" твърди, че са били извършени най-малко 10 успешни попадения на ракети, които са унищожили 5 единици бронирана техника, обстрел с артилерия и минохвъргачки, два въздушни удара по района Мардж ал-Сафа и четири хеликоптера за евакуация на пострадали. Същата сводка говори за „десетки убити ционистки войници" — без конкретно число и без независимо потвърждение, запазвайки характерния пропаганден тон на иранската държавна преса, който ни позволява без притеснения да отхвърлим направените твърдения като несъстоятелни.

Shafaqna съобщава за неколцина увредени бронирани машини, сред които един основен боен танк „Меркава", както и седем ранени военнослужещи, което звучи като възможен сценарий в случай на интензивен противотанков обмен. Ливански медии също така твърдят за свалянето на израелски дрон над Кафр Тибнит.

Паралелно със сраженията IDF очерта своята официална рамка, съобщавайки се поразяването на над 70 обекта на Хизбула в страната — пускови установки и сгради, ползвани според него от организацията — докато частите напредват край Набатия. Ливанската армия се е изтеглила от позициите си в Кафр Тибнит при израелското придвижване.

Вчера IDF публикува нова карта на своите операции на територията на страната: зона за сигурност на дълбочина около 10 км навътре в територията на южен Ливан и морска зона по дъга от 280° покрай бреговете на Средиземно море. Посланието е недвусмислено — в обозримо бъдеще няма да се провежда изтегляне. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че армията ще остане, докато не „възстанови сигурността на север" и ще задържи „пояса за сигурност в Южен Ливан". Неназован израелски дипломат описа разговорите с Вашингтон като „упорито договаряне", без намерение за отстъпка по въпроса за разполагането.

Натискът идва и от съюзника. Президентът Доналд Тръмп отправи критики към израелските операции с думите: „Може би не е нужно да събаряш сграда всеки път, щом в нея влезе член на Хизбула" и подхвърли, че по-скоро Сирия, а не Израел, трябва да поеме усилията за справяне с шиитската групировка. Разминаването е публично: израелската военна логика на терен се сблъсква в американския натиск за деескалация в Близкия изток.

Боевете при Али ал-Тахир се вписват в по-широко противоречие. На 4 юни Израел и Ливан се споразумяха за примирие под американско посредничество, но Хизбула го отхвърли – и оттогава фронтът тлее с периодични израелски удари и съпротива на терен.

Вчера Тръмп подписа меморандум за разбирателство със Иран, който отваря 60-дневен прозорец за преговори по ядрената програма на Иран и предвижда отваряне на Ормузкия проток. Вицепрезидентът Джей Ди Венс каза, че обхватът на договорката „включва и Ливан" като една „истинска регионална мирна сделка". С оглед на всичко това тежките сухопътни сражения на това направление открояват пропастта между дипломатическата рамка и онова, което се разиграва по хълмовете край Набатия.

Али ал-Тахир, възвишение на около 3–4 км от Набатия, надвиснало над града, е удобна защитна позиция, която Хизбула удържа четвърти ден срещу опитите на IDF за пробив. „Кварталът Кафр Тибнит и възвишенията Али ал-Тахир продължават да държат опитите на израелската армия да напредне", гласи изявление на оперативния щаб на терористичната групировка.

Джей Ди Ванс разкритикува кабинета на Нетаняху заради реакцията му срещу сделката с Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇱 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отправи остри критики към членовете на правителството на израелския премиер Нетаняху, заявили несъгласие със споразумението между САЩ и Иран, като посочи, че президентът Доналд Тръмп е единственият силен съюзник, който е останал на Израел по целия свят. В острия си укор той напомни и за милиардите долари американска помощ, предоставяни на израелската отбрана.

Ванс защити сключената тази седмица сделка за спиране на войната срещу Иран. Критици в САЩ и Израел се разграничиха от споразумението с аргумента, че то не би могло да ограничи ракетната програма на Техеран и не предлага ясен план за демонтиране на съоръженията на ядрената му програма, а същото време ограничава Израел в борбата му срещу заплахата от Хизбула на северната му граница с Ливан.

Тръмп многократно критикува своя дългогодишен съюзник Израел, което ескалира напрежението едва четири месеца след като двете страни се обединиха, за да атакуват Ислямската република. Войната доведе до тежки сътресения в световните доставки на петрол, след като Техеран отговори с блокада на Ормузки проток, където минава 20% от световния трафик.

Попитан по време на брифинг в Белия дом относно информацията, че израелският премиер Бенямин Нетаняху е вбесен от споразумението, Ванс заяви, че не е чувал подобни коментари от израелския премиер, но в същото време отправи остри критики към членове на кабинета му, които по думите му са нападнали сделката и лично Тръмп.

„Посланието ми към тях е двупосочно. Първо: Доналд Дж. Тръмп е единственият държавен глава в целия свят, който в този момент изпитва съпричастност към държавата Израел“, каза Ванс пред репортери в Белия дом.

„Ако бях в кабинета на израелския кабинет, може би нямаше да нападам единствения мощен съюзник, който ми е останал някъде по света“, каза той и допълни, че би напомнил на тези фигури от израелския кабинет, че близо две трети от оръжията, защитавали територията на Израел тази година, „са произведени от американски ръце и платени с доларите на американския данъкоплатец“. САЩ доставят на Израел ежегодна военна помощ в размер на около 4 млрд долара, но в момента двете страни преговарят за ново споразумение за помощ.

„Проблемът за Израел не е Доналд Дж. Тръмп. Всеки в Израел, който смята, че президентът на САЩ е неговия най-голям проблем, трябва да се събуди и да види реалността, в която се намира страната му“, заяви Ванс.

Висши израелски служители, пожелали анонимност, коментираха, че условията на сделката са лоши за Израел, тъй като не решават опасенията относно ядрената и ракетната програма на Иран – позиция, която според тях се споделя от цялото ръководство на еврейската държава.

По време на своите заключителни думи на срещата на върха на Г-7 във Франция, Тръмп се опита да омаловажи опасенията на Израел. По думите му самият Нетаняху би могъл да подходи „по-меко“ в борбата срещу бойците на Хизбула в Ливан.

В първия си публичен коментар относно сделката, направен по време на публично събитие в Израел, премиерът Нетаняху заяви, че оценява отношенията със САЩ, но ще продължи да окупира Южен Ливан, за да си гарантира, че може да осигури пълноценно сигурността на своите граждани, живеещи в близост до северната граница на страната.

„Това изисква поддържане на ивицата за сигурност в Южен Ливан; изисква да не се изтегляме оттам, докато нуждите на Израел в областта на сигурността го налагат“, каза Нетаняху.

Израелските отбранителни сили (IDF) публикуваха по-рано днес карта, която показва разширена зона на военен контрол на територията на южен Ливан, и заяви, че не изключва възможността за удари извън нейните предели, което оспорва условията на пакта между САЩ и Иран.

Министърът на националната сигурност на Израел и крайнодесен политически лидер Итамар Бен-Гвир, ключова фигура в управляващата коалиция на Нетаняху, упрекна остро сделката, сключена по оста Вашингтон–Техеран и настоя IDF да останат в Ливан.

В интервю за The New York Times, публикувано днес, Ванс разкритикува остро Бен-Гвир и финансовия министър Безалел Смотрич: „Какво точно е вашето предложение? Вие сте държава от 9 милиона души. Не можете просто да решите всеки един проблем на националната си сигурност чрез убиване“, каза Ванс.

„Намирам цялата тази паника в Израел за малко странна, защото смятам, че идва от липса на доверие, а мисля, че Америка е заслужила доверието на този регион“, добави Ванс.

Бен-Гвир отговори на изказването на Ванс в социалната мрежа X: „Това е предложението... Да се разправим с нацистите на XXI век точно така, както САЩ се разправиха с нацистите на XX век“.

В публикация в социалните мрежи след изказването на Ванс днес Тръмп призова всички страни в Близкия изток да запазят своя ангажимент за провеждане на преговори. „Очакваме пълно примирие на всички фронтове, сред които Ливан, Хизбула и Израел“, написа Тръмп.

неделя, 14 юни 2026 г.

Израел нанесе въздушен удар в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 В деня, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще бъде подписано споразумение с Иран, веднага след което Ормузкият проток ще бъде отворен, израелската авиация удари Дахия – символния и оперативен бастион на Хизбула в южните предградия на Бейрут. Съвпадането на двете събития в едно денонощие очерта основното напрежение в момента: докато Вашингтон и Техеран затварят месеци война с подпис, ливанският фронт остава отворен и може да го застраши.

Ударите бяха потвърдени в съвместно изявление на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац в неделя. „Израел няма да търпи огън, насочен към територията му“, се казва в изявлението.

Според данни на Израелските отбранителни сили (IDF) прецизни удари са поразили команден пункт на Хизбула в Дахие, използван от организацията за подготовка на нападения срещу израелски граждани и военнослужещи в южен Ливан. Според репортера на Axios Барак Равид IDF са уведомили Централното командване на САЩ (CENTCOM) малко преди удара.

Ударът беше нанесен в отговор на нападение на Хизбула с няколко дрона, които навлязоха във въздушното пространство рано сутринта днес и задействаха сирените в северен Израел, три от тях детонираха на израелска територия. Именно тази вълна от безпилотни летателни апарати отприщи днешния отговор и поредната размяна на удари по линията на разпадащото се примирие.

Ударът отприщи натиск за ескалация от коалиционните партньори на Нетаняху. Финансовият министър Бецалел Смотрич призова премиера да приложи „доктрината Дахие“ – концепция за непропорционален отговор срещу цели в градски райони – „с решителност и сила“ и да събаря сгради в квартала още същия ден, напомняйки, че правителството е обещало сигурност на жителите на север. В своя публикация в X министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир добави: „За всеки дрон – ракета. За всяко нарушение – огън. За всеки дрон Дахие трябва да трепери. Срещу терора не сдържаме, а смазваме.“

От иранска страна реакцията обвърза поведението на Израел директно със съдбата на сделката. Ебрахим Резаи – депутат и военен съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей, син на убития на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел Али Хаменей, написа в X, че единственият път към каквото и да е споразумение със САЩ минава през това „да се дисциплинира ционисткият режим“. „Ако това бясно куче не бъде овладяно, ще ухапе собствените ни крака, преди мастилото по споразумението да е изсъхнало“, написа Резаи.

Седмица по-рано Централният щаб „Хатам ал-Анбия“ на Въоръжените сили на Иран предупреди чрез агенция „Фарс“, че при продължаващи израелски удари в Ливан предстоят „много по-сурови и съкрушителни мерки“.

Самата сделка остава обявена, но непотвърдена от иранска страна. В публикация в Truth Social в събота Тръмп написа: „Сделката е насрочена да бъде подписана утре, а веднага след подписването Ормузкият проток е ОТВОРЕН ЗА ВСИЧКИ.“

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф, чиято страна посредничи, потвърди постигната рамка и финален текст и съобщи за електронно подписване, очаквано в рамките на 24 часа, последвано от технически преговори. Иранските държавни медии обаче останаха предпазливи относно тайминга – разминаване, което към момента не е разрешено.

Хронологията на ескалацията изяснява защо неделният удар не е изолиран епизод. Тя започна на 1 юни, когато с посредничество от Тръмп беше постигнато ново примирие в Ливан. На 7 юни, след като Хизбула пренебрегна примирието, израелската авиация за първи път удари команден център в Дахие – според данни от съобщенията с поне 10 авиационни бомби от 1 тон, при което загинаха 2 души, а 11 бяха ранени. Втората вълна дойде именно днес, съвпадайки с насроченото подписване на сделката между Иран и САЩ.

Стратегически, събитието изправя два часовника един срещу друг. По въпроса с ядрената програма Вашингтон и Техеран се приближават към подпис, който отваря Ормузкия пролив и връща иранския петрол на световния пазар. По въпроса с Ливан примирието от 1 юни вече се разпада. Позицията на Техеран, формулирана от Резаи, обвързва изрично двете: „дисциплинирането“ на Израел се представя като условие за устойчивост на сделката. Това поставя Иран в положение да изнесе цената на ескалацията в Ливан върху преговорната маса, без сам да поема директен риск – логика, която обяснява защо иранската армия заговори за „съкрушителни мерки“ точно докато дипломацията напредва.

На вътрешната сцена в Израел ударът обслужва и отделна сметка. Призивите за събаряне на сгради в Дахие от Смотрич и Бен-Гвир изместват правителството към твърдата линия и стесняват пространството на Нетаняху за сдържаност точно когато основният му съюзник в САЩ затваря критична сделка. Натискът на коалиционните партньори превръща всеки дрон в политически тест, а не само във военен инцидент, и оскъпява всяко решение за деескалация.

Икономическият залог с отварянето на Ормузкия пролив е това, което придава на момента критично значение отвъд поредната размяна на огън. Доколкото подписът връща ирански петрол на пазара, и двете столици имат стимул да ограничат инцидента в Ливан, вместо да го оставят да ескалира. Именно затова умереният прочит е, че неделният удар по-скоро е калибриран сигнал, отколкото опит за саботаж: Израел демонстрира, че запазва свобода на действие в Ливан, без да атакува иранска територия в навечерието на подписа.

неделя, 7 юни 2026 г.

Обзор на последните новини след иранските удари срещу Израел.

Обзор на най-важното:

📌 Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че са свалили всички ирански ракети, изстреляни досега тази нощ

Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че досега са прехванали всички ирански балистични ракети, изстреляни срещу Израел тази нощ, с изключение на тези, които са попаднали в безлюдни площи. ПВО работи по поразяването на последния залп от балистични ракети, изстреляни от Иран, задействайки сирени в цялата северна част на страната, съобщиха от IDF.

Баскетболен мач в Тел Авив между Апоел Тел Авив и Апоел Йерусалим беше прекъснат в средата на играта, като хиляди фенове напуснаха стадион „Менора Мивтахим“ в съответствие с указанията на Командването на тила.

📌 Началникът на Генералния щаб на IDF провежда оценка на ситуацията след иранската ракетна атака, съобщи говорител на IDF

След балистичната ракетна атака на Иран срещу Израел, говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин заяви на пресконференция, че началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир провежда оценка на ситуацията и „одобрява планове за бъдещето“.

„Иранският терористичен режим допусна сериозна грешка“, каза той, добавяйки, че IDF са подготвени за допълнителен ракетен обстрел от страна на Иран.

📌 Бенет призовава Израел да „действа мощно и ефективно“ срещу иранската атака

Председателят на партия „Заедно“ Нафтали Бенет заяви, че Израел трябва да предприеме мощен и ефективен отговор на ракетната атака, извършена от Иран тази вечер, като предупреди да не се прави опит за сдържане на ескалацията или за нанасяне на символичен удар.

„Това е моментът на истината: Суверенна държава ли е Израел, която може да се защитава? Сдържането или символният отговор биха дали сигнал на нашите врагове, че проливането на кръвта на нашите граждани е допустимо; следователно Израел трябва да действа мощно и ефективно“, написа в X бившият премиер и съперник на Нетаняху.

📌 Иран, Ирак и Сирия наредиха затваряне на въздушното си пространство след ракетната атака на Техеран срежу Израел

Иран затвори въздушното пространство над западната част на страната, след като изстреля залп от ракети към Израел в отговор на последния му удар по Ливан.

„Поради оценки на безопасността и сигурността... западната част на въздушното пространство на страната беше обявена за затворена до второ нареждане“, се казва в изявление на Маджид Ахаван, говорител на Националната организация за гражданска авиация, предадено от информационна агенция IRNA.

Ирак също затвори временно своето въздушно пространство и спря въздушната навигация по причини, свързани със сигурността на въздушното движение след удара, обявиха пред Reuters служители на гражданската авиация. Иракската служба за гражданска авиация заяви, че небето над страната ще остане затворено за следващите 72 часа.

Сирия също временно затвори въздушното пространство над южната част от страната за следващите 12 часа и прекрати операциите на международното летище в Дамаск.

📌 Летище „Бен Гурион“ работи нормално, за утре има само един анулиран полет

Международно летище „Бен Гурион“ в Тел Авив функционира нормално, въпреки ракетните атаки на Иран срещу Израел преди два часа. Към момента само един полет на Austrian Airlines за утре е анулиран, съобщи израелския Канал 12.

„Ако няма промени в следващите часове, утре летището ще бъде пълно“, казва неговият репортер на летището. Пътниците, които имат полети, трябва да дойдат на летището както обикновено, добавя той, освен ако нещо не се промени в близките часове.

Това контрастира с Ирак, Сирия, Катар и други страни в региона, които затвориха въздушното си пространство.

📌 Твърди се, че Нетаняху е разговарял с Тръмп след новите ирански удари срещу Израел

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разговарял по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп, съобщи американски служител пред Axios, след като Тръмп сподели пред новинарския сайт, че ще се обади на Нетаняху, за да му каже да не отвръща на ракетните атаки на Иран в северен Израел.

Засега кабинетът на израелския министър-председател не е потвърждавал за провеждането на разговор между двамата.

📌 Тръмп заяви, че „не е доволен“ от израелските удари в Бейрут, и добави, че сделката с Иран е била на броени дни разстояние

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред Fox News, че ракетните атаки на Иран срещу северен Израел „няма да помогнат“ на преговорите – които според него са били на броени дни от постигането на споразумение – и изрази разочарование от по-ранните удари на Израел срещу цели на Хизбула в Бейрут, които провокираха атаките на Иран.

„Това със сигурност няма да помогне на преговорите“, каза Тръмп, добавяйки: „Бяхме много близо. Бих казал, че споразумението щеше да бъде подписано в понеделник, вторник или сряда следващата седмица. И сега се случва това.“

Относно ударите на Израел в Бейрут – за които американски служител съобщи, че Вашингтон е бил информиран предварително от Израел – Тръмп добави, че „не е бил доволен от това“.

📌 Признавайки ограниченията, началникът на Генералния щаб на IDF заяви, че страната ще отговори на Иран с мощна сила „в момента, в който бъде дадена зелена светлина“

Признавайки, че на Израел се пречи да отговори на иранските ракетни атаки от тази нощ, началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир, по време на оценка на ситуацията с висшето военно ръководство, заяви, че „IDF ще ударят врага с мощна сила в момента, в който бъде дадена зелена светлина“, според изявления, предоставени от армията.

IDF се подготвят за отговор срещу Иран заради ракетната му атака срещу Израел тази вечер, но изчакват одобрение от политическото ръководство.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по-рано, че е призовал премиера Бенямин Нетаняху да не отвръща на удара.

📌 Посолството на САЩ нареди на служителите си да се подготвят за тревоги за въздушна опасност до второ нареждане на фона на иранските атаки

Посолството на САЩ в Йерусалим нареди на всички служители на американското правителство и техните семейства в Израел да бъдат в готовност да потърсят укритие в случай на задействане на тревога и обяви, че ще затвори консулските служби утре поради опасения от ескалация след ракетните атаки на Иран в северен Израел.

„В резултат на настоящата ситуация със сигурността в Израел, включително предупрежденията на Командването на тила за множество региони, посолството на САЩ указа на всички служители на американското правителство и членовете на техните семейства да се укрият по места и да бъдат готови да се преместят в защитено убежище в случай на тревога за въздушна опасност до второ нареждане... Консулските служби на посолството на САЩ в Йерусалим и филиала на посолството в Тел Авив ще бъдат затворени в понеделник, 8 юни“, се казва в изявление на посолството.

Посолството издаде препоръка за сигурност миналата седмица, предупреждавайки американските граждани в региона да проявяват повишено внимание и посочвайки Израел, Западния бряг и Газа, въпреки че по това време нямаше индикации какво е предизвикало препоръката.

📌 Сцени на празненства с развяване на флагове на Хизбула в центъра на Техеран

Иранските медии показват сцени на празненства на площад „Революция“ в столицата Техеран. На кадрите ясно се вижда демонстранти, развяващи знамена на терористичната групировка Хизбула.

Роденият в Иран анализатор Бени Сабти от Международния институт за изследване на сигурността обясни пред израелския Канал 12, че режимът вярва, че събитията от тази нощ представляват огромна победа, тъй като Иран изстрелва ракети по израелска територия, а на Израел се пречи да отговори.

Тъй като американският президент Доналд Тръмп публично обяви на Израел да не отвръща на удара, иранците вярват, че „получават Израел на тепсия“, казва Сабти.

📌 Израел съобщи, че пунктовете към Газа остават затворени до второ нареждане след иранските ракетни атаки

След балистичните ракетни атаки на Иран срещу Израел, Координаторът на правителствените дейности по териториите към Министерството на отбраната (COGAT) съобщи, че пунктовете с ивицата Газа са затворени до второ нареждане.

От COGAT заявиха, че „са приложени редица нужни мерки за сигурност“ след ракетния обстрел, „включително затваряне на пунктовете към ивицата Газа, сред които пункт Керем Шалом и пункт Рафах, до второ нареждане“.

„Трябва да се подчертае, че затварянето на пунктовете няма да повлияе на хуманитарната ситуация в ивицата Газа. Значителните количества храна, влязли в ивицата от началото на примирието, надвишават хранителните нужди на населението значително според методологиите на ООН“, добавят от COGAT.

📌 Нетаняху провежда съвещание с шефовете на службите за сигурност след разговора с Тръмп

Телефонният разговор на израелския премиер Бенямин Нетаняху с президента на САЩ Доналд Тръмп приключи и премиерът провежда дискусия с висши служители по сигурността, сочат съобщения в еврейските медии.

По-рано, след като израелски служители обещаха остър отговор на атаките, Тръмп разкри, че ще се обади на Нетаняху, за да му каже да не отвръща на атаката с балистични ракети на север, защото Вашингтон се стреми към сделка с Техеран.

📌 Иран спря полетите на международното летище в Техеран, съобщиха местни медии

Международното летище в Техеран забрани всички пристигащи полети след ракетните удари на Иран срещу Израел, съобщиха местни медии.

„Органът за гражданска авиация обяви спиране на всички полети, насочени към летището, до второ нареждане“, съобщи иранската пресагенция Mehr – това е поредното затваряне на международното летище „Хомейни“, едно от двете, които обслужват столицата, което беше отворено отново едва през април, след като беше затворено в продължение на седмици заради войната в Близкия изток.

📌 Британският външен министър: Иран и Израел трябва да „проявят сдържаност“

Министърът на външните работи на Обединеното кралство Ивет Купър призова за деескалация между Израел и Иран след новите ракетни атаки на Ислямската република срещу Хайфа и други райони в северен Израел.

„Подновяването на конфликта между Иран и Израел не работи в ничий интерес. И двете страни трябва да проявят сдържаност и да деескалират незабавно“, написа тя в X.

Купър настоя, че „преговорите трябва да продължат към трайно уреждане, от каквото всички се нуждаем, за мир и стабилност в региона и за пълно възстановяване на глобалната търговия“.

📌 Автобусите в Израел ще се движат на 75% от нормалния си график утре заради иранските атаки

Министерството на транспорта на Израел съобщи, че обществените автобуси в цялата страна ще работят на 75% от обичайния си график заради новите ракетни атаки към страната и отмяната на учебните занятия. Ведомството уточни, че съгласно инструкциите на Командването на тила, леката железница в Йерусалим и Тел Авив, както и влаковата система на израелските железници, ще работят нормално.

Според местни медии подземните станции на леката железница в централен Израел ще останат отворени през нощта за тези, които искат да ги използват като бомбоубежища.

📌 Иранският външен министър разговаря с британския и турския си колега и с пакистански посредници.

Министърът на външните работи на Ислямската република Абас Арагчи обсъди „най-новите събития“ в региона тази вечер с колегите си от Обединеното кралство и Турция, както и с посредниците от Пакистан.

Отделните разговори бяха фокусирани върху отговора на Иран на „многократните нарушения на примирието в Ливан“ от страна на Израел, се посочва в изявление на неговото министерство, в което не се предоставят други подробности.

Иран отговори на днешните израелски удари срещу командни центрове на Хизбула в Бейрут с балистични ракетни атаки на север.

Израел нанесе въздушни удари срещу южен Байрут.

🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха въздушни удари в Бейрут, за които съобщиха, че са били насочени към щаб на Хизбула в крепостта на групировката Дахие, голямо предградие точно на юг от ливанската столица.

2 души са загинали, а най-малко 11 са ранени при ударите, съобщи Националната новинарска агенция на Ливан, добавяйки, че са били поразени два апартамента в две отделни сгради. Кадри от последствията показаха тежки повреди по няколко жилищни сгради.

„Наблюдавайте небето над окупираните територии тази нощ“, заяви Иран, заплашвайки с ответни действия.

Според саудитския канал „Ал-Хадат“, Израел е информирал САЩ преди да нанесе ударите. До голяма степен той се въздържа от удари срещу Бейрут по време на настоящия конфликт по искане на Белия дом, който се смята, че те биха навредили на усилията му за осигуряване на примирие и бъдеща ядрена сделка с Техеран, който поставя примирие в Ливан като задължително условие за всяко споразумение.

Последният израелски удар в столицата се случи на 28 май, който сам по себе си беше първият удар в града от над три седмици.

Обявявайки ударите, премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац заявиха, че те са в отговор на ракетния обстрел на терористичната групировка по Северен Израел в неделя сутринта – първите ракети, изстреляни към страната от сряда насам, и първите от подновяването на крехкото примирие миналата седмита.

Сирени прозвучаха в граничните общности Ифта и Рамот Нафтали по време на атаката. Военните заявиха, че са прехванали две ракети, изстреляни към Израел. Израелските лидери се заклеха, че армията ще нанася удари в Бейрут, ако Хизбула атакува Израел по време на предполагаемото примирие.

По-късно IDF публикуваха кадри, показващи въздушния удар. IDF заявиха, че са поразили щаб на Хизбула, от който терористични оперативни работници са планирали атаки срещу Израел и войски в Южен Ливан. По-рано армията съобщи, че е ударила и унищожила пусковите установки, използвани от Хизбула за сутрешната атака.

В отговор на ударите високопоставен член на иранския парламент обеща „болезнен и решителен отговор“, като заяви: „Това бясно куче трябва да бъде усмирено и поставено на мястото му. Гледайте небето над окупираните територии тази нощ“, заплаши в публикация на Х говорителят на парламентарната комисия по външна политика и национална сигурност Ебрахим Резаи, имайки предвид Израел, когото Ислямската република счита окупирани палестински територии.

Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заяви, че морската блокада на Иран, наложена САЩ и съобщенията за „зелена светлина“, предоставена на Израел да удари Бейрут, превръщат американските бази и израелските активи в Близкия изток в легитимни цели.

IDF отново призоваха за евакуация на Тир преди удари

По-рано днес IDF издадоха предупреждение за евакуация за крайбрежния ливански град Тир преди да извърши нови въздушни удари срещу Хизбула. Жителите бяха инструктирани да се отправят на север от река Захрани.

„С оглед нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня от страна на терористичната организация Хизбула, IDF са принудени да действат срещу нея със сила. Всеки, който се намира в близост до оперативни членове на Хизбула, нейни съоръжения и оръжия, излага живота си на риск“, предупреди говорителят на IDF полковник Авихай Адраи.

Тир, петият по големина град в страната, на няколко пъти е получавал нареждания за евакуация от IDF. Десетки хиляди избягаха, въпреки според ливански медии над 100 000 местни жители остават в града. IDF също обявиха, че четирима резервисти са получили средни травми от камикадзе дрон на Хизбула предния ден.

На заседание на кабинета премиерът заяви: „Хизбула е в отстъпление“

Преди ударите в Бейрут, Нетаняху проведе седмичното си заседание на кабинета в Ерусалим, където заяви, че IDF продължават своите настъпателни операции в Южен Ливан и предупреди, че Израел ще реагира решително на всякакви атаки.

„Няма да позволим огън да бъде извършван срещу нашата територия или нашите общности и ще действаме съответно. Удряме ги много силно и знаем, че Хизбула е в отстъпление“, заяви Нетаняху, според когото само през последната седмица IDF са елиминирали 350 терористи.

„Ние затягаме хватката около Хамас от всички страни“, заяви израелският премиер по отношение на ивицата Газа и изрази намерение скоро да достигнат над 70% контрол върху територията. Началникът на генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир потвърди, че е одобрил планове за „допълнително задълбочаване на удара върху Хизбула и продължаване на ерозията на силата на Хамас, докато не бъде разоръжен.

вторник, 2 юни 2026 г.

Причината Херзи Халеви да бъде извикан в нощта на 7 октомври 2023 г.

🇮🇱🔙 В дните преди 7 октомври 2023 г. до Службата за военно разузнаване на IDF пристигат необичайни сведения, според които Хизбула готви атентат срещу Моше (Боги) Яалон, бивш началник на Генералния щаб на IDF. Информацията е откъслечна, мъглява и лишена от ясен контекст, но дирекцията не желае да поема риск. Разузнаването се свързва със службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“, която незабавно изпраща охрана в дома на Яалон и му нарежда да не излиза.

Както твърди вестникът Israel Hayom, сведенията достигат и до канцеларията на началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви. Екипът му обаче решава да не го буди. Информацията звучи твърде неясно, за да оправдае тревога посред нощ. Малко по-късно, в ранните сутрешни часове, взривно устройство избухва в парк „Яркон“ в Тел Авив – точно по маршрута, по който Яалон обичайно кара велосипеда си. Когато научава за случилото се, Халеви е бесен. „Трябваше да ме събудите“, казва той на подчинените си.

Няколко седмици по-късно телефоните в канцеларията му отново започват да звънят посред нощ, но този път дежурните офицери не желаят да повтарят същата грешка. В 3:20 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. телефонът в дома на Халеви звъни. На линията е началникът на кабинета му, подполковник Матан Фелдман. За първи път се споменава активирането на SIM-карти, използвани от силите „Нухба“ на Хамас.

„В последните часове са регистрирани подозрителни признаци от страна на Хамас в Газа“, докладва Фелдман с необичайно спокоен тон. „Извършени бяха всеобхватни проверки. Всички служители от разузнаването бяха единодушни, че Хамас работи в рутинен режим и в близко бъдеще не се очаква нищо необичайно“

Халеви би могъл просто да затвори телефона и да се върне в леглото. Вместо това иска 10 минути. „Дайте ми време да си измия лицето. Междувременно ми свържете Южното командване“, казва той.

Като бивш командир именно на Южното командване, Халеви познава отлично ивицата Газа и коварството на Хамас. Докато чака обаждане, той сяда в кабинета си и започва да драска бележки върху празен лист хартия. Най-отгоре изписва едно изречение към самия себе си: „Не си помисляй, че това е нищо.“

След това започва да мисли какво би могъл да подготвя Хамас.

Най-силно го тревожи районът около плажа Зиким. В месеците преди 7 октомври става ясно, че системата на IDF за откриване на водолази не работи надеждно. Халеви се опасява, че Хамас може да използва въпросната уязвимост, за да изпрати морски отряд на израелска територия.

Втората му тревога е свързана с тунел в южната част на ивицата, който прониква в Израел. След откриването му IDF поставя камери и капани с експлозиви, предназначени да унищожат всеки отряд на „Нухба“, опитал се да премине през него. Няколко пъти разузнавачи на Хамас са засичани да навлизат почти до края на тунела, преди да се върнат обратно. Халеви се страхува, че групироквата е открила и обезвредила капаните и готви проникване.

Десетте минути, които иска, за да измие лицето си, се оказват последните спокойни минути в кариерата му.

Докато водата се стича по лицето му, на около 100 км южно от него близо 1500 бойци на „Нухба“ започват да се струпват край оградата на Ивицата Газа. След броени минути дроновете на Хамас започват да унищожават наблюдателните кули и дистанционно управляеми картечници по периметъра – онези „очи“, на които дивизия „Газа“ разчита, за да вижда приближаващата заплаха.

В 6:29 ч. първите ракети политат срещу южен Израел. Под прикритието им, през около 30 пробива в оградата, започва точно онова, което Халеви не е написал на листа пред себе си: масирано, координирано нахлуване по цялата дължина на фронта.

Сценариите, които надрасква в тъмното – водолазите при Зиким, тунелът, обезвредените капани – не са погрешни. Те просто са твърде ограничени.

Години наред разузнаването на IDF изгражда образа на прагматичен Хамас, заинтересован от ограничена ескалация и избягване на тотална война. На иврит въпросното схващане се нарича с горчивия термин „ха-консепция“.

В рамките на тази логика сигналите от нощта на 7 октомври – активираните SIM-карти, странните движения и разпокъсани индикации – изглеждат като поредната провокация, а не като прелюдия към най-кръвопролитния ден в историята на държавата Израел.

Дежурните офицери, които този път решават да събудят Халеви, му предават точно онова, в което системата е убедена: че Хамас действа „в рутинен режим“. Именно това превръща листа хартия на бюрото в един от най-ярките символи на онази нощ.

Не защото Халеви не е усетил опасността. Усетил я е. Представил си е проникване по море. Представил си е атака през тунел. Но цялата система под него – заедно със собствената му интуиция на бивш ръководител на Южното командване – достигаше дотам да види отделните искри, но не и пожара, който се задаваше от тях.

Впоследствие едно нещо ще го отличи от мнозина във военно-политическия елит на Израел. В първите дни на клането, докато страната търси виновни, началникът на Генералния щаб прави нещо рядко срещано в подобни критични моменти: поема лична отговорност.

„IDF под мое командване не успя да защити цивилните граждани на Израел“, казва той и признава провала на армията да предвиди, предупреди и спре атаката. В държава с политическа класа, която дълги години отлага всяка равносметка, военният лидер избра езика на отговорността, а не този на политическото оцеляване.

Близо година и половина по-късно Халеви материализира думите си в конкретни действия и подава оставка, обвързвайки я пряко с провала от 7 октомври. Командирът, под чието ръководство се случва катастрофата, не може да остане начело на армията, която трябва да извлече уроците от нея.

Заедно с вътрешните разследвания на армията, които признават, че тя се е „провалила в мисията“ да защити граничните общности, оставката затваря един кръг – кръг, започнал в 3:20 ч. сутринта с телефонно обаждане, което не звучеше особено тревожно.

Изводът от онази съдбовна нощ не е, че един генерал е спал, когато е трябвало да бди. Халеви се буди от сън, сяда, анализира – и въпреки това не вижда истинския мащаб на заплахата. По-неудобният урок е това, че най-опасно за едно разузнаване е не, когато не знае абсолютно всичко, а самоувереността, че вижда всичко.

Бележката „Не си помисляй, че това е нищо“, която Халеви пише до себе си в тъмното, остава едновременно най-точният му инстинкт и доказателство колко безсилен може да е той, когато цяла система е настроена да го приглуши.

Тя остава на бюрото му не като упрек към един човек, а като паметник на самоувереността, която доведе една доктрина до собственото ѝ поражение.

Израел и Хизбула продължават да нанасят удари, въпреки твърденията на Тръмп за договорена тишина.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израел и Ливан изразиха готовността си да проведат нов кръг от преговори днес, докато Хизбула продължава да нанася удари по израелските сили в южен Ливан, които от своя страна продължават да атакуват цели на терористичната групировка. Всичко това се случва въпреки твърдения на президента Доналд Тръмп, че е посредничил за примирие между двете воюващи страни.

Преговорите между Израел и Ливан бяха насрочени за вторник и сряда в Държавния департамент на САЩ във Вашингтон, отбелязвайки петия кръг от разговори между двете страни от април насам. В третия кръг миналия месец страните се договориха да разделят преговорите на две отделни направления – политика и сигурност, като представителите на второто се срещнаха за първи път миналата седмица. Разговорите тази седмица ще бъдат посветени изцяло на политическите въпроси.

Ливански дипломат, пожелал анонимност в съответствие с правилата, заяви пред Associated Press, че Бейрут остава ангажиран с провеждането на разговори за прекратяване на конфликта въпреки напрежението.

Ливан, чието правителство се ангажира да разоръжи Хизбула, поиска спиране на израелските удари и пълно изтегляне на израелските войски от страната. От своя страна Израел, който обвинява Бейрут, че не успява да разоръжи групировката, настоява Хизбула да предаде оръжията си. Хизбула отхвърли директните преговори.

Въпреки планираните разговори и обявеното примирие, Хизбула изглежда продължава ударите тази сутрин, когато сирените се задействаха в северния израелски град Кирят Шмона и близките общности по границата в отговор на приближаващ се дрон в Южен Ливан, където израелски войски участват в настъпателни операции. Малко по-късно от армията съобщиха, че инцидентът е приключил без пострадали.

През нощта IDF обяви, че е прехванал две ракети, изстреляни от Хизбула към Сафед, докато камикадзе дрон на групировката порази военна позиция в Западна Галилея, недалеч от държавната граница с Ливан. В нито един от посочените инциденти няма пострадали.

Националната новинарска агенция на Ливан съобщи, че Израел е нанесъл нови въздушни удари в Южен Ливан тази сутрин. Ливанската армия заяви, че двама нейни войници са били леко ранени от израелски удар с дрон на пътя между градовете Хабуш и Дейр ал-Захрани в района на Набатия. Израелските военни не коментираха инцидента.

При отделен случай беше съобщено за прецизен удар срещу лек автомобил в южния ливански град Тул, близо до Набатия. За момента липсва коментар от страна на IDF.

Освен това IDF повтори предупреждението за евакуация на Набатия преди ударите, насочени срещу Хизбула, след като за първи път издаде такова предупреждение за града миналата седмица.

„Подновихме спешното предупреждение до жителите на Ливан, намиращи се в град Набатия. За собствената ви безопасност е нужно да евакуирате незабавно домовете си и да се преместите северно от река Захрани“, предупреди полковник Авичай Адрае, говорител на израелската армия на арабски език.

„С оглед на това, че терористичната организация Хизбула нарушава договореното прекратяване на огъня, IDF е принуден да действа срещу нея решително. Израелската армия няма намерение да ви навреди“, добави той.

Удължено време за предупреждение

С оглед на продължаващите атаки срещу Израел и неговите войски, Командването на тила на IDF заяви, че ще удължи времето за предупреждение при ракетен обстрел от ливанска територия за пристанищния град Хайфа и още 160 общности в северната част на страната – от 60 на 90 секунди след чуване на сирената. Промяната влиза в сила днес в 16:00 ч.

Командването на тила, съвместно с други органи на воените, е анализирало ракетния обстрел на Хизбула и системите за засичане на IDF, установявайки, че на 161 общности на север може да се осигури повече време за реакция. Сходни мерки бяха предприети през последните месеци за селищата по държавната граница с Ливан, на Голанските възвишения, в Галилея, както и в най-южния град Ейлат.

„Нищо не може да оправдае окупацията на Израел“

Натискът на Тръмп за примирие – за който се съобщава, че е предприет след заплаха от Техеран да напусне преговорите със САЩ, ако IDF не спре ударите си в Ливан – дойде в момент, когато предишното примирие, договорено на 16 април, практически се изпари. Хизбула поддържаше безмилостните си ракетни обстрели и атаки с дронове, а IDF продължи да разширява въздушните удари и мащаба на сухопътната си операция.

Министърът на външните работи на Франция заяви днес, че няма оправдание израелските войски да остават дълбоко във вътрешността на Ливан. „Нищо не може да оправдае продължаването на военните операции и продължителната окупация на Израел дълбоко в ливанска територия“, заяви външният министър Жан-Ноел Баро пред France TV.

В неделя IDF обяви превземането на историческия замък Бофор и стратегическите възвишения в околностите му. Израел контролираше района на замъка по време на 18-годишната окупация на Южен Ливан (1982–2000), преди войските му да бъдат изтеглени.

Последният кръг от бойни действия между Израел и Хизбула започна на 2 март, когато терористичната група поднови обстрела срещу Северен Израел 2 дни след като САЩ и Израел атакуваха нейния основен спонсор и покровител Иран. Оттогава насам 26 войници на IDF и 1 цивилен изпълнител към Министерство на отбраната загинаха в южен Ливан, 14 от които след влизане в сила на примирието на 16 април. Двама израелски цивилни също загинаха от ракетен обстрел на Хизбула, а 1 израелски цивилен беше убит по погрешка в северната част на страната при обстрел от израелската артилерия.

В Ливан израелските военни твърдят, че са ликвидирали над 2500 бойци на Хизбула от началото на март, сред които стотици членове на елитните сили „Радуан“.

Според данни на IDF, от 2 март насам Хизбула е изстреляла около 5500 ракети по силите на IDF, действащи в южната част на Ливан, както и около 2500 ракети директно по територията на Израел. Регистрирани са поне 75 места на ракетни попадения в страната. Освен това Хизбула е изстреляла около 300 дрона, 25 от които са поразили цели в Израел.

IDF смята, че Хизбула все още разполага с арсенал от хиляди ракети с малък обсег, наред със стотици такива с по-голям обсег. Според израелската армия групировката извършва повечето от атаките си от вътрешността на южен Ливан, на север от река Литани, а не от районите в непосредствена близост до границата.

понеделник, 1 юни 2026 г.

Тръмп към Нетаняху: „Полудял си, мамка му. Щеше да си в затвора, ако не бях аз. Спасих ти задника. Сега всички те мразят.“

🇺🇸📞🇮🇱 Президентът Доналд Тръмп е отправил остри критики към израелския премиер Бенямин Нетаняху в телефонен разговор, проведен днес във връзка с ескалацията на израелските операции срещу Хизбула. Това съобщи Axios, цитирайки двама служители на Белия дом и трети източник, според които разговорът е бил изключително напрегнат, а Тръмп е използвал нецензурни думи, за да изрази своето недоволство от действията на израелския лидер.

„Полудял си, мамка му. Щеше да си в затвора, ако не бях аз. Спасих ти задника. Сега всички те мразят. Всички мразят Израел заради това“, избухнал Тръмп в хода на разговора, обвинявайки Нетаняху в неблагодарност. Освен това Тръмп изразил опасение, че настоящата стратегия на Израел води до международна изолация на страната и поражда негативни настроения спрямо нея. Той споделил категоричното усещане, че се чувства принуден „да спасява“ Нетаняху, и е поставил под въпрос мотивите за последните израелски операции.

Основният повод за гнева на американският държавен глава се явява фактът, че ескалацията на ударите в Ливан застрашава преговорите, които води с Иран, които по-рано през деня заплашиха да прекратят диалога със САЩ заради израелските действия. Тръмп е възразил срещу мащаба на въздушните удари и разрушаването на сгради за елиминиране на отделни командири на Хизбула, и изразил тревога относно високия брой на цивилни жертви. В резултат на този натиск, според американски източници, Тръмп е спрял плановете на Израел за нанасяне на удари по Бейрут, а израелски представител потвърди, че подобни планове вече не фигурират в дневния ред.

Въпреки острата размяна на реплики, след разговора Нетаняху излезе с официално изявление, в което посочва, че е уведомил Тръмп за готовността на армията да атакува Бейрут, ако Хизбула не прекрати нападенията, както и че операциите в Южен Ливан ще продължат. Позицията на премиера остава категорична, макар американски служители да твърдят, че реално Тръмп е принудил Нетаняху да отстъпи в рамките на разговора. Макар това да се определя като един от най-тежките епизоди в отношенията между двамата лидери, те запазват координация.

Меморандумът, който САЩ и Иран договарят, предвижда край на бойните действия в Ливан, твърдят източници на Axios. Именно това е било причината за предишен напрегнат телефонен разговор между Тръмп и Нетаняху.

Тръмп: Мирно споразумение с Иран би могло да бъде „дори по-добро от военна победа“.

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че евентуално мирно споразумение с Иран би могло да бъде „дори по-добро от военна победа“. Изявлението беше направено в телефонен разговор с Джонатан Карл, главен кореспондент на ABC News във Вашингтон. В него Тръмп заяви, че очаква още в рамките на следващата седмица да постигне договореност за удължаване на примирието и за повторно отваряне на Ормузкия проток.

„Изглежда добре, изглежда добре“, заяви Тръмп, според когото преговорите не са лесни: „Не е проста работа. Говорим за наистина голяма държава, много голяма държава, която сключва сделка. Огромна враждебност, наистина.“

Въпреки че по думите му преговорният процес не е никак лек, Тръмп увери, че „получаваме това, което трябва да получим“. Той сподели за затруднение, възникнало през деня, което е овладял бързо. „Имаше малка засечка днес, но я обърнах много бързо, както вероятно забелязахте по-рано“, каза Тръмп. Според него трудностите са произлезли от това, че иранското ръководство е било разстроено от израелските удари срещу Хизбула в Ливан.

„Затова разговарях с Хизбула и казах: никакво стреляне, и говорих с Биби и казах: никакво стреляне, и двете страни спряха да се стрелят една по друга“, заяви президентът.

Във връзка със сроковете за финализиране на меморандума за разбирателство относно повторното отваряне на протока той отговори: „Мисля, че говорим за идната седмица“, след което подчерта, че все още не е дал своето съгласие, тъй като „трябва да получа още няколко точки“.