Екзитполовете в Израел: Ликуд е първи, но никой не стига до мнозинство

🇮🇱🗳️ Изборите за 26-ия Кнесет на 27 октомври завършиха без победител: Ликуд на Бенямин Нетаняху остава най-голямата партия, но блокът, който иска да го смени, събира повече места, а нито един от двата лагера не стига 61-те от общо 120 места, нужни за мнозинство. Това сочат екзитполовете на обществена телевизия KAN и частните Канал 12 и Канал 13, излъчени в 22:00 ч. местно време, когато приключи гласуването.

И при трите проучвания управляващият блок получава 50 места. В него са Ликуд, двете ултраортодоксални партии Шас и „Обединен юдаизъм на Тора“ и крайнодесните „Религиозен ционизъм“ на Бецалел Смотрич и „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир. Опозиционният блок около бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот има 52 места; KAN и Канал 13 му даваха 53 в първите си версии, но актуализираха прогнозите си през следващия час. Ликуд получава 24–25 места, а партията на Айзенкот „Яшар“ е втора с 21–23. Трета е общата листа „Беяхад“ на Нафтали Бенет и Яир Лапид с 12–13. Демократите на Яир Голан получават 9–10 места, „Исраел Бейтейну“ на Авигдор Либерман има 7–8 според обобщените данни на The Jerusalem Post.

Останалите 18 места са на двете арабски формации: Съвместната листа, алианс на няколко арабски партии, и ислямистката „Раам“ на Мансур Абас. Арабските партии досега не са имали толкова места в парламента. Предишният им рекорд бяха 15-те места на Съвместната листа през март 2020 г. „Раам“ получава 7 места при около 5 в предизборни проучвания, пише The Times of Israel. В щаба на Съвместната листа резултатите бяха посрещнати със свирки и аплодисменти, съобщи Reuters.

Активността е най-високата от десетилетия. Към края на изборния ден в 22:00 ч. са гласували 77,7% от 7,33 млн. избиратели, или 5,7 млн. души. Това е най-високият процент за този час от 1999 г. насам според почти окончателните данни на Централната избирателна комисия; на изборите през ноември 2022 г. в същия час този дял беше 70,6%.

Айзенкот обяви победа, макар и под условие. „Първоначалните резултати от екзитпола показват пълно недоверие на ционисткото мнозинство и мнозинството граждани на Израел към Нетаняху и правителството на 7 октомври“, писа той в 22:21 ч. „Ако това са окончателните резултати, това е победа за държавническото ционистко мнозинство в Израел.“ Той обеща незабавно да действа за смяната на кабинета и за „ционистко правителство на наборната служба“, с което има предвид своето обещание от кампанията да прекрати фактическото освобождаване на ултраортодоксални мъже от военна служба. Айзенкот не уточни какво има предвид под „ционисткото мнозинство“; ако не се броят арабските партии, 52 от 102 места представляват мнозинство срещу останалите 50.

Лапид беше още по-директен: „Не се оставяйте да ви объркат: блокът на Нетаняху понесе тежка поражение. Това е пълен срив и обществото им каза да се махат.“ Голан написа, че обществото „уволни правителството на Нетаняху“. От лагера на премиера отговори външният министър Гидеон Саар: „Празненствата в левицата са преждевременни. Едно изглежда доста ясно: Ликуд е най-голямата партия в Израел.“ Самият Нетаняху не беше реагирал и към полунощ. Последното му послание в 21:32 ч. беше призив да се гласува за Ликуд, като в щаба на партията в Йерусалим го очакват около 1:00 ч. през нощта срещу 28 октомври, съобщи Ynet.

Сметката показва защо засега нито един от лагерите не може да състави кабинет въпреки своите победни изявления. На блока на Нетаняху липсват 11 места, а извън двата лагера остават само арабските формации. На противниците му липсват 9. Дори „Раам“, която през 2021 г. влезе в коалицията на Бенет и Лапид, не би им стигнала: с нея те имат 59 места и при трите обновени екзитпола. Двата лагера изключват коалиция с арабските партии, а сред противниците на Нетаняху единствено Голан не я отхвърля, пише The Jerusalem Post. Абас обаче каза пред Канал 12, че с него разговарят представители и на двата лагера, и даде знак, че би влязъл в правителство на Айзенкот, ако то се окаже възможно; засега числата за кабинет ги няма, призна той, цитиран от The Times of Israel. Съвместната листа е заявила, че би могла да подкрепи отвън кабинет без Нетаняху, но при условия, които Айзенкот трудно би приел, според JTA. Айзенкот отказва вариант с участие в правителство на Нетаняху дори с ротация на премиерския пост, а останалите лидери на опозицията също изключват коалиция под ръководството му. Така, докато Нетаняху води Ликуд, всяка комбинация, която по трите проучвания стига 61 места, изисква някой да наруши предизборно обещание.

Остава възможността за правителство на малцинството. Вотът на доверие не изисква 61 гласа, затова 52 гласа „за“ при въздържали се арабски депутати биха надделели над 50 „против“. Подобна подкрепа обаче среща съпротива в самия опозиционен блок, отбелязва The Jerusalem Post.

Различна картина дават три други проучвания. Канал 14, който е близък до Нетаняху, дава на блока му 60 места, 1 под мнозинството, с 30 за „Ликуд“ и 19 за „Яшар“. Според това проучване „Исраел Бейтейну“ едва минава прага с 4 места, а опозицията получава 43. Екзитполът на i24NEWS, направен от компанията Direct Polls, дава на блока на Нетаняху 55 места, на опозицията – 49, а на двете арабски формации – 16. Превес за премиера показва и по-малкият Канал 16 с 53 срещу 51 места.

Под прага от 3,25% остават две малки десни листи: „Народът на Израел“ на бригаден генерал от резерва Офер Винтер (командвал бригада „Гивати“ през войната в ивицата Газа от 2014 г.) и „Резервистите“ на бившия министър Йоаз Хендел, обединени с Икономическата партия на Ярон Зелекха. Гласовете за тях не носят места, а местата се разпределят само между формациите, влезли в парламента, затова по оценка на The Jerusalem Post отпадането им може допълнително да затрудни блока на Нетаняху. При тази активност и броят гласове, нужен за преминаване на прага, е по-висок: до 22:00 ч. са гласували 5,7 млн. души, а 3,25% от тях са над 180 000 гласа. Хендел призова поддръжниците си да не се отказват, тъй като окончателните резултати едва ли ще са ясни преди уикенда.

Броенето ще продължи. Бюлетините в двоен плик, подадени от военнослужещи, дипломати, болни и хора, гласували извън своята секция, се проверяват и броят отделно, след всички останали. По непотвърдени данни на израелския сайт JFeed, позоваващ се на изборната комисия, те са над 650 000 и броенето им може да продължи до сутринта на петък, 30 октомври. Тъкмо те могат да решат съдбата на формациите около прага. На тях заложи и Либерман пред своите привърженици в Тел Авив: според него гласовете на военнослужещите могат да вдигнат „Исраел Бейтейну“ от 8 до 14–15 места. Той призова и членовете на Ликуд да се разбунтуват срещу Нетаняху, съобщи The Times of Israel. Официалните резултати ще бъдат обнародвани на 4 ноември. Разминаване между екзитполовете и преброяването вече е имало: през 2015 г. екзитполовете дадоха на Ликуд и Ционисткия съюз по 27 места, а преброяването завърши с 30 срещу 24. Разлика от този порядък обаче би стигнала на Нетаняху само ако по-близо до истината се окаже Канал 14.

Сроковете на президента текат от обнародването. Ицхак Херцог разполага със 7 дни, за да се консултира с представители на листите, влезли в Кнесета, и да възложи съставянето на правителство на депутат, който е приел (Основен закон „Правителството“, чл. 7). Мандатоносителят разполага с 28 дни, които президентът може да удължи с общо до 14 дни. Ако не успее, мандатът може да бъде връчен на друг депутат и кандидат, посочен от писмено мнозинство в Кнесета. В случай на пореден провал изборите се повтарят до 90 дни. През цялото време Нетаняху остава служебен премиер, затова безизходицата може да работи в негова полза, отбелязва Reuters.

Нетаняху много вероятно ще оглавява служебния кабинет поне до края на ноември. Мандатът се възлага най-рано след 4 ноември, а през 2022 г., когато блокът на Нетаняху спечели ясна победа, от изборите на 1 ноември до клетвата на кабинета на 29 декември минаха близо 2 месеца. По-важно е кой ще получи първия мандат, а това ще бъде решено на консултациите в президентската резиденция. Ако екзитполовете бъдат потвърдени, Херцог ще брои препоръки: 50 за Нетаняху срещу 52 за опозиционния блок. През септември 2019 г. Съвместната листа препоръча Бени Ганц; за първи път от 1992 г. арабски партии посочиха кандидат на ционистка партия. Затова консултациите през първата седмица след 4 ноември ще покажат дали „Раам“ и Съвместната листа ще препоръчат Айзенкот: с гласовете им той би получил първия мандат със 70 срещу 50 препоръки. Мандатът обаче не носи гласове в Кнесета. Без поне въздържане от арабските депутати при вота на доверие 52-те места на противниците на Нетаняху позволяват съставянето на кабинет единствено ако бъде нарушено предизборно обещание, докато той ръководи Ликуд.

32 години след Арава Израел не подновява допълнителните доставки на вода за Йордания

🇮🇱🤝🇯🇴 Преди 32 години, на 26 октомври 1994 г. на граничния пункт в долината Арава северно от Ейлат израелският премиер Ицхак Рабин и неговият йордански колега Абдел Салам ал-Маджали подписват мирния договор между двете страни. На тържествената церемония присъстват крал Хюсеин, както и израелският президент Езер Вайцман, а американският президент Бил Клинтън постави своя подпис под текста като свидетел. Документът остава в сила и днес, но водата и газът, които Израел доставя на Йордания, вече зависят от решения, взети извън него. Доставки на допълнителни количества вода, подавани от 2021 г., не са подновени от ноември 2025 г. Газът от находището „Левиатан“ бшее спрян за 32 дни след началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г.

С декларацията от Вашингтон от 25 юли 1994 г. Рабин и Хюсеин прекратиха състоянието на война, в което се намираха двете страни, а договорът материализира това в мир, който по силата на първия му член влиза в сила с размяната на документите за ратификация. Кнесетът го одобри на предния ден преди церемонията със 105 гласа „за“, 3 „против“ и 6 въздържал се. Йорданският парламент гласува към началото на ноември с 55 гласа срещу 23, според The Washington Post. Документите се размениха на 10 ноември 1994 г. и според член 5 посланиците трябва да бъдат разменени до месец след това.

Текстът урежда границата, сигурността и отношенията в сферата на дипломацията, но не намира решение на основния спор. Според член 3 границата е определена по линията от времето на британския мандат и е „постоянна, сигурна и призната“, но „без да се засяга статутът“ на териториите, попаднали под управление на Израел през 1967 г. – т.е. текстът оставя съдбата на Западния бряг неясна. За Йерусалим член 9 включва, че „уважава сегашната особена роля“ на Йордания при мюсюлманските светини в града и ще даде „висок приоритет“ на историческата си роля, когато започнат преговорите за окончателния статут.

Най-подробни обаче са разпоредбите за водата. Приложение II разпределя речните води по сезони. Израел черпи 12 млн. куб. метра от басейна Ярмук през лятото и 13 млн. през зимата, а останалото количество е за Йордания, която отстъпва на Израел още 20 млн. куб.метра вода от там зимата, а получава в замяна същото количество през лятото от река Йордан, точно над шлюзовете при Дегания. Кралството има право зимата да съхранява средно поне 20 млн. куб. метра от прииждащите води на Йордан и да получава 10 млн. куб. метра обезсолена вода от солените извори, отклонени в реката. Докато съоръженията за обезсоляване не бъдат построени, Израел подава вместо това речна вода. Израел и Йордания поеха и по-мащабно задължение: да намерят заедно източници на още 50 млн. куб. метра питейна вода годишно за Йордания. План трябваше да изготви Съвместната комисия по водите до година след влизането на договора в сила.

В Арава приложението урежда обратния случай. Част от кладенците, които Израел е пробил и използва, попадат от йорданската страна на границата. Те минават под неин суверенитет, но Израел запазва правото да ги използва и може да вдигне добива с до 10 млн. куб. метра годишно. Условието е Съвместната комисия да прецени, че това не вреди на сегашното водоползване в Йордания.

Рабин описа на церемонията точно тази пустиня. „Тук почти няма живот. Няма вода, няма кладенец, няма извор – само минни полета“, каза той от трибуната и добави, че такива са били отношенията между Израел и Йордания през последните 47 години. Хюсеин определи постигнатото като „мир с достойнство“ и „мир с ангажимент“. Клинтън обеща, че там хората на двамата лидери „ще пият вода от един и същи кладенец“.

Две други приложения уреждат местата, където израелци обработват земя отвъд линията. В Нахараим/Бакура при сливането на Ярмук и Йордан, както и в Цофар/Гумар в Арава, земята е под суверенитета на кралството, но за израелските собственици и земеделци важи специален режим. Режимът е за 25 години и се подновява автоматично, освен ако някоя от страните не го прекрати с предизвестие от една година.

Едно от първите тежки изпитания дойде именно в Нахараим. На 13 март 1997 г. йорданският войник Ахмед Дакамсе откри огън по група израелски ученички на т.нар. Остров на мира и уби седем от тях. Три дни след това крал Хюсеин посети опечалените семейства в Израел по време на траура и се извини от името на своя народ. На 25 септември агенти на „Мосад“ в Аман се опитаха да отровят Халед Машал, лидер на политбюро на Хамас. Израел предаде противоотрова и след преговори с краля освободи основателя на движението шейх Ахмед Ясин. Премиер тогава беше Бенямин Нетаняху, който изкарваше първия си мандат начело на страната. Пак през 1997 г. двете съседни страни се договориха за временно споразумение, по което Израел започна да подава на Йордания сладка вода от Тивериадското езеро.

Доставките на газ започнаха две десетилетия по-късно по търговско споразумение. През септември 2016 г. Националната електрическа компания на Йордания (NEPCO) подписа с партньорите в „Левиатан“, водени от американската Noble Energy, договор за около 45 млрд. куб. метра газ за 15 години. Компаниите изчисляват стойността на сделката на 10 млрд. долара. Газът потече към Йордания на 1 януари 2020 г. Срещу сделката се бори Йорданската национална кампания за отмяна на газовото споразумение с лозунга „Газът на врага е окупация“. По данни на NEPCO, цитирани от израелския икономически ежедневник Calcalist през 2024 г. с газ са произведени 68% от електрическата енергия в страната, а над половината от доставките му зависят от Израел.

Йорданското „не“ по този договор дойде на 21 октомври 2018 г. Тогава крал Абдула II обяви, че Израел е бил уведомен: режимът в Бакура и Гумар няма да бъде подновен. На 10 ноември 2019 г. той обяви края на двете приложения и пълния йордански суверенитет над тези територии в тронното си слово при откриването на парламентарната сесия. Малко след обявяването армията вдигна знамето в Бакура.

Доставките на вода извън предвиденото в приложение II са договорени отделно. На 8 юли 2021 г. външните министри Яир Лапид и Айман Сафади се разбраха Израел да продаде на Йордания още 50 млн. куб. метра годишно. През октомври министърът на енергетиката Карин Елхарар и йорданският министър на водите Мохамед ан-Наджар сключиха сделка, удвоила подаването от Израел. През ноември 2022 г. двете страни сключиха меморандум за по-мащабен обмен: Йордания трябваше да изгради соларни електроцентрали с мощност 600 MW за износ към Израел, който да ѝ доставя 200 млн. куб. м обезсолена вода. Меморандумът така и не прерасна в споразумение. На 16 ноември 2023 г. Сафади заяви пред Al Jazeera, че Аман няма да подпише сделката, и попита как министър от кабинета може да седне до израелски колега, докато страната му убива деца в Газа.

Две седмици по-рано, на 1 ноември 2023 г. Йордания изтегли своя посланик от Израел, който беше изтеглил своя посланик няколко седмици преди това, а Сафади поиска от Израел да не го връща, докато ударите по ивицата продължат. Според Ynet оттогава Йордания няма посланик в Израел, който също няма посланик в Йордания от 7 октомври 2023 г. Крал Абдула II и Нетаняху не са се срещали от нападението на Хамас, пише Рана Сабаг в изданието на Alhurra от 22 октомври 2026 г. Политическият диалог е фактически спрян, но все пак военните и разузнаването продължават да поддържат канал за комуникация. Насилие избухна два пъти на граничния пункт „Аленби“ (мост „Крал Хюсеин“) между Йордания и Западния бряг, който е под контрола на Израел. На 8 септември 2024 г. трима цивилни служители от израелската страна на граничен пункт бяха убити от йордански шофьор на камион от губернаторство Маан. На 18 септември 2025 г. шофьор на камион с хуманитарна помощ уби двама израелски военнослужещи на същото място.

От ноември 2025 г. са прекратени доставките на допълнителните 50 млн. куб. метра вода. Споразумението от 2021 г. е изтекло, без да бъде подновено, обяви през февруари 2026 г. йорданската държавна телевизия „Ал-Мамляка“, като се позова на неназован служител. Според Ynet израелският министър на енергетиката Ели Коен е подновявал споразумението на всеки 6 месеца, а Йордания е поискала удължаване с 5 години и увеличаване на допълнителното количество до 80 млн. куб. метра годишно. Изданието пише още, че Израел е обвързал подновяването отчасти с критиките на Сафади. Висш израелски служител казва пред изданието: „Нямаме задължение да предоставяме допълнителни количества.“ И добавя: „Ако между двете държави има добра воля, можем да дадем допълнителната вода.“ Израел обмисля и тристранна среща на министрите на енергетиката с Йордания и ОАЕ в Абу Даби за сключване на ново споразумение и за съживяване на проекта за вода срещу енергия. В своя доклад от 20 октомври CRS пише допълнителните доставки като прекратени. Основните количества, 50 млн. куб. метра годишно по изчисления на Ynet, продължават да текат. Йордания обаче употребява около 1 млрд. куб. метра годишно, а недостигът ѝ се изчислява на около 500 млн. Язовир „Ал-Уахда“ на Ярмук съдържа само 13 млн. куб. метра, пише Alhurra. Служителят пред „Ал-Мамляка“ говори за „алтернативен план“ без уточнения. През април 2026 г. Аман подписа с консорциум начело с френската Meridiam, окончателното техническо и правно споразумение за обезсолителна станция в Акаба с предвиден капацитет от 300 млн. куб. метра годишно. Станцията трябва да заработи през 2030 г.

Газът спираше по друга причина. По време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. Израел затвори „Левиатан“ и „Кариш“ на 13 юни, а Йордания временно спря подаването на газ за някои заводи и премина на мазут. На 28 февруари 2026 г. с първата вълна удари по Ислямската република, „Левиатан“ и „Кариш“ отново бяха затворени. Министерството на енергетиката разреши подновяване на износа за Йордания и Египет след 32 дни. Според Calcalist ключова роля за Йордания имаше терминалът за внос на втечнен газ „Шейх Сабах“ в Акаба, а част от електроенергийния сектор премина на мазут и дизел. Цените на газа за незабавна доставка скочиха от около 7 на 25 долара за 1 млн. британски топлинни единици и вдигнаха разходите на държавата с около 4 млн. долара дневно.

Войната с Иран удари и самата Йордания. По данни на Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив, цитирани от Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS), до септември Техеран е изстрелял към Йордания над 400 ракети и дрона. На 17 юли ирански ракети поразиха авиобаза „Муафак ас-Салти“ до Азрак, използвана от ВВС на САЩ, при което загинаха трима американски военнослужещи. Същият доклад описва отношенията между двете страни като „функционални, но студени“. В речта си пред Общото събрание на ООН на 22 септември крал Абдула II заяви, че „апетитът за експанзия на израелското правителство вече е регионална заплаха“. Висш йордански служител казва пред Alhurra, че ще определи избора си „веднага след като излязат резултатите“ от изборите за Кнесета на 27 октомври. „Това ли е същият Израел, с който подписахме мирен договор?“, попита друг. Навръх годишнината на 26 октомври подготвителният комитет на Йорданския национален народен фронт поиска договорът да бъде ревизиран „по пътя към отмяната му“ и настоя за излизане от сделките за водата, газа и енергетиката, които стъпват на него.

Прегледът на тези 32 години показва устойчив модел. Договорът преживя всяка криза – Нахараим, опита в Аман, изтеглените посланици и войната срещу Иран. Прекъсва се сътрудничеството, изградено върху него. Базовите доставки на вода продължават. Допълнителните 50 млн. куб. метра, газовата сделка и проектът за вода срещу енергия са предмет на отделни решения и именно те биват спирани или замразявани. Затова зависимостта от Израел не е еднаква при газа и водата. При газа Йордания вече има заместител, макар и скъп, и през 2026 г. го използва. При водата Аман говори за алтернативен план, но се очаква източникът с подобен мащаб, станцията в Акаба, да заработи едва през 2030 г. Има основание и за обратното тълкуване: представителят пред Ynet обвързва допълнителните доставки с „добра воля“, не с договора. Това означава, че и правителството на Израел счита тези доставки като сделка, която може да бъде възстановена. Самият договор много вероятно ще надживее поредната криза. За 32 години нито едно от изпитанията не доведе до неговото прекратяване, а CRS обобщи, че ангажиментът на Кралство Йордания към него е издържал въпреки продължителните конфликти около границите му.

В близко бъдеще по-конкретен знак за отношенията ще бъде съдбата на допълнителните доставки, а не на самия договор. Израелският представител пред Ynet допуска, че те може да бъдат върнати, ако ситуацията след войната продължи да се успокоява, а на срещата в Абу Даби това би могло да бъде договорено. Дали тя ще се състои след изборите на 27 октомври, ще покаже дали израелската страна вече вижда „добрата воля“, с която обвързва допълнителните доставки. Рабин видя от трибуната в Арава „само минни полета“. Днес през същата граница тече вода, но половината от обема, получаван до ноември 2025 г. от Йордания, като зависи от решение, което Израел взема извън договора.

Десетки израелски изтребители стигнаха до иранската граница и се върнаха

🇮🇱✈️🇮🇷 Десетки изтребители и самолети-цистерни на израелските ВВС са прелетели над Сирия и Ирак през нощта на 19 срещу 20 октомври по маршрут като този при евентуален удар по Иран и са завили обратно съвсем близо до иранската граница. Според източници на Axios Израел е представил полета пред САЩ като учение за възпиране, но част от американските служители са останали с впечатление, че израелците са се надявали Иран да открие огън по самолетите и така да им даде повод за удар.

Барак Равид, кореспондент на Axios и N12, разказа за операцията в два паралелни материала. Този в сайта на израелската телевизия се основава на сведения от американски източници, а версията в Axios цитира и американски, и израелски служители. Първи за среднощно учение с полет на израелската авиация близо до Иран съобщи Fox News още на 20 октомври, без да се позовава на конкретни събеседници. Axios обяви, че самолетите са стигнали на над 1300 км от Израел. До момента Израелските отбранителни сили (IDF) не са коментирали публично твърденията, а като дата двете издания сочат едно и също денонощие: N12 пише за нощта между понеделник и вторник, а Axios – за понеделник.

Събеседниците на Равид споделят, че Израел е уведомил САЩ предварително и е описал операцията като тренировъчна, с цел демонстрация на сила и възпиране на Иран от удари срещу Израел преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Част от служителите, с които говори Axios, смятат, че в полета няма нищо странно и целта му наистина е била такава. Те допълват, че израелците са знаели, че самолетите ще бъдат засечени от иранските радари. Axios отбелязва, че дори като възпиращ жест полетът е можел да доведе до грешна преценка в Техеран, до ирански отговор и до подновяване на войната.

Полетът е извършен в деня, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет направи необявена визита в авиобаза „Увда“ в пустинята Негев, където разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неговият говорител Дорон Шпилман потвърди срещата и каза, че двамата са обсъдили заплахите в региона. Според Axios операцията не е била свързана с посещението.

Тя идва след разногласие между Нетаняху и Тръмп за нов удар. В началото на месеца израелският премиер е обсъждал с президента на САЩ Доналд Тръмп нова мащабна операция срещу Иран още преди изборите в двете страни, позовавайки се на данни от разузнаването, според които режимът в Техеран прави тревожни стъпки към възстановяване на ядрената програма. Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир предупреди председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн, че подновяването на бойните действия в този срок може да наложи отлагане на вота, защото Иран вероятно ще отговори. В началото Тръмп е изглеждал склонен да поднови ударите, но после се е разколебал, което го е накарало да отхвърли предложението на Нетаняху. Financial Times съобщава, че президентът изключва нападение до междинните избори в САЩ на 3 ноември. Израелски служител увери Axios, че Замир няма да допусне неоправдани военни действия, които биха застрашили вота.

Нетаняху говори открито за крайната цел. На 21 октомври, на церемонията по завършване на курса в Бахад 1, водещата офицерска школа на IDF, той нарече върховния лидер Моджтаба Хаменей „дежурния диктатор“, решил да тръгне по стъпките на своя баща. „Той свали предпазителя и Иран отново се опитва да разработи бомбите на смъртта. Затова има само един начин да премахнем тази заплаха веднъж завинаги – да свалим режима в Иран. И това е указанието ми към ЦАХАЛ, Мосад и службите за сигурност“, предупреди Нетаняху. Министърът на отбраната Израел Кац от своя страна се обърна към Иран и съюзниците със съвета да не се опитват да окажат влияние на вота с удари и заяви, че при нападение срещу Израел Иран ще бъде ударен с пълна сила.

На 22 октомври NPR съобщи, позовавайки се на човек, запознат със съвместното военно планиране, че САЩ и Израел подготвят планове за възможен удар по Иран след междинните избори в първите дни на ноември. Според същия източник Израел първоначално е планирал да удари още в средата на октомври, около две седмици преди собствения си вот, но Тръмп е изказал възражения. Понастоящем Пентагонът концентрира сили в региона, въпреки че подготовката може просто да е част от натиска над Ислямската република за дипломатическо споразумение.

Междувременно американската армия намали без публични изявления присъствието в базите си в Близкия изток, съобщи NBC News по данни на две официални лица и двама души, запознати с взетото решение. Това е отговор на продължаващите заплахи, включително от Иран, и повтаря изтеглянето от началото на войната през февруари. Военнослужещи са били изведени от военни бази в Йордания, Катар и Кувейт. Държавният департамент на САЩ нареди на служители, чието присъствие не е неотложно, както и на техните близки, да напуснат пределите на Саудитска Арабия. Говорителят Томи Пигот уточни, че заповедта засяга единствено кралството, като я обвърза с продължаващите удари на хутите по цивилни обекти в страната. Американски служители заявиха пред Reuters, че ведомството се готви да изтегли семействата и от други свои мисии из региона.

Техеран отговаря със заплахи. Министърът на външните работи Абас Аракчи заяви пред държавните медии по-рано днес: „Готови сме за дипломация също толкова, колкото за война“. По думите му е възможен всеки сценарий, включително нападение от САЩ и Израел. Държавните медии цитират и източник от службите за сигурност, според когото при удар срещу ирански официални лица или гражданска инфраструктура Иран ще отвърне с удари по американските интереси в региона и инфраструктурата на всяка държава, участвала в ударите. Ядолах Джавани, заместник по политически въпроси в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заяви готовност за унищожаване на интернет кабелите по дъното на Ормузкия проток. Официален коментар за полета на израелските изтребители няма, но местни медии преразказаха подробно материала на Axios, а техеранският всекидневник „Hamshahri“ излезе със заглавие „Операция за измама за започване на война с Иран“.

Войната започна на 28 февруари със съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел. Още в първия ден тя доведе до ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки фигури от високите етажи на ислямския режим. Примирието сключено в първите дни на април, се срина бързо: Вашингтон и Техеран продължиха да си разменят удари за контрола върху Ормузкия проток, а САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища. Преговорите са в застой заради ядрената програма. Иран отхвърля исканията, отправени от Вашингтон, и поставя 7 собствени условия за отварянето на протока, сред които вдигане на морската блокада, отмяна на петролните санкции и спиране на бойните действия на всички фронтове.

Предварителното уведомяване на Вашингтон и завоят преди границата не изясняват дали става въпрос за възпиране, или за провокация. И двете действия биха били част от учение за възпиране, но също и от полет, чиято цел е да предизвика изпреварващ удар от Иран, без да нарушава въздушното му пространство. Точно това подозират американските източници, но съмненията им почиват единствено на косвени впечатления, докато служителите, с които е разговарял Axios, не намират нищо необичайно в операцията. Наред с това впечатление обаче са налице някои безспорни факти: Тръмп вече е отхвърлил израелско предложение за нанасяне на удар преди вота, а на 21 октомври Нетаняху публично възложи на армията и разузнаването задачата да свалят режима в Техеран. Въпреки това израелски удар срещу Иран преди 27 октомври остава малко вероятен: Financial Times припомня, че както Тръмп, така и началникът на Генералния щаб на IDF са против това, а единственият период, който NPR посочва за възможен удар, започва след 3 ноември.

Първия отговор ще даде самият вот: ако изборите се проведат по график на 27 октомври, вариантът за удар преди тях, срещу който предупреди Замир, отпада. Вторият ще дойде от посолствата в страните от Залива. Ако заповедта за напускане включи и други мисии в периода преди 3 ноември, плановете за нанасяне на удар през следващия месец, за които пише NPR, вече ще се осъществяват като конкретна подготовка.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Дамаск предупреждава за друзка офанзива и обвинява Израел

🇸🇾⚠️🇮🇱 Правителството на Сирия очаква въоръжени милиции на друзите в южната провинция Суейда да атакуват неговите сили „в идните дни“ и твърди, че Израел насърчава подобен ход, осигурявайки снабдяването за предстоящата операция. Предупреждението дойде в понеделник от висш сирийски служител, който говори анонимно пред The Jerusalem Post и телевизия i24NEWS. И двете интервюта взе журналистът Амихай Щайн. Служителят твърди, че израелски хеликоптер е кацнал в Суейда, за да разтовари „значителни количества оръжие и боеприпаси“. Дамаск не представи доказателства, а израелската страна не коментира обвиненията.

По думите му въоръжените групи струпват сили по линията на съприкосновение, а разузнавателни полети на израелски самолети над Суейда, Дамаск и целия юг на страната са зачестили в последните дни. Пред i24NEWS той добавя, че видни друзки фигури говорят съвсем открито за офанзива, която да „върне цялата провинция Суейда“. Пред Jerusalem Post формулировката е по-ограничена и се отнася само до друзките села. Кои са тези фигури и кога са говорили, той не уточнява. В Дамаск, казва той, са убедени, че ако има операция, тя ще бъде с израелска подкрепа.

Анонимното предупреждение е третото обвинение, отправено от Дамаск към Суейда и Израел в рамките на под седмица. На 13 октомври, по време на съвместна пресконференция в Дамаск с генералния директор на Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW), сирийският министър на външните работи Асаад аш-Шайбани обвини Израел, че предоставя оръжие и пари на милициите в Суейда, които действат извън рамките на държавната власт, и определи това като „програма за насаждане на хаос“.

На 19 октомври сутринта държавната телевизия „Ал-Ихбария“ обяви, че въоръжени милиции са задържали съвместна хуманитарна делегация на ООН с представители на Службата за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) и местния клон на Сирийския арабски червен полумесец за 2-3 часа на КПП Ум ал-Зейтун и накрая са ѝ отказали влизане, тъй като не са били уведомени предварително. ООН не потвърди случая. Вечерта на същия ден дойде и предупреждението за офанзивата.

Обвинението на министъра, съобщението на телевизията и анонимното предупреждение имат една и съща роля: преди какъвто и да е нов сблъсък Дамаск вече е заявил кой ще бъде нападателят и кой стои зад него. Ако линията западно от град Суейда пламне, версията на правителството на Ал-Шараа е готова: нападение на „Националната гвардия“ на шейх Хикмат ал-Хиджри, духовния водач на друзката общност, въоръжена от Израел, след като същите групи са спрели и хуманитарната помощ. И трите изявления пристигат от страна в конфликта, като две от тях са от неназован събеседник или от държавна телевизия. Нито едно от тях не е проверено независимо. Анонимният събеседник е говорил пред две израелски медии осем дни преди деня на парламентарните избори в Израел на 27 октомври.

Израелската страна на историята е свързана с друзите в самия Израел. На 15 октомври, на предизборна среща в клуба на „Ликуд“ в друзкото селище Ярка в Галилея, премиерът Бенямин Нетаняху разказа пред партийни членове и привърженици за първия си и единствен към момента разговор с президента Ахмед ал-Шараа по време на кризата в Суейда: „Беше много кратък, много рязък разговор и клането спря.“ По думите му Израел ще направи „всичко необходимо, за да защити друзките ни братя“. Друзите в Израел са около 150 000 души по данни на Централното статистическо бюро, а Ярка е едно от двете им най-големи селища. Източник, близък до правителството в Дамаск, каза пред Jerusalem Post, че разкриването на този разговор е целяло да подкопае позициите на ал-Шараа. Дамаск нито потвърди, нито отрече, че разговорът се е състоял, и заяви, че „категорично отхвърля“ политизирането на друзкото малцинство.

Самото предупреждение все пак намира опора и в сведения извън правителството. Същия ден ливанският сайт „Ал-Модон“, позовавайки се на свои събеседници, описа почти същата картина с повече подробности: хеликоптерни полети на Израел в района от 16 октомври, превоз на бойци от „Националната гвардия“ и членове на местната комисия по сигурността до тренировъчна база в Голанските възвишения, където са обучавани от израелската армия, и доставки на американски автомати M16 и M4. Според същите сведения Салман ал-Хиджри и 4 командири от комисията са посетили на 15 октомври оперативното командване на IDF в Голан, след като в провинцията беше доставена военна помощ. Изданието пише и за предложение на Израел да бъде изградена военна база в контролираната от фракциите част на Суейда, която да се свърже с позициите в провинция Кунейтра и казармата Ал-Джазира в западната част на провинция Дараа. Самият сайт уточнява, че няма независима информация за графика на операцията, а негови събеседници са също толкова анонимни, колкото и тези на сирийският.

Доставките с хеликоптери имат предистория, сведенията за която не произлизат от Дамаск. През декември 2025 г. The Washington Post, позовавайки се на израелски служители, писа, че от 17 декември 2024 г., девет дни след падането на Башар Асад, израелски хеликоптери са спускали на друзка милиция пратки оръжие, опаковани заедно с хуманитарна помощ. Тогава другата страна, а не Дамаск, описа начина за снабдяване. Затова сегашното твърдение е правдоподобно като описание на подобна практика, въпреки че конкретният епизод остава непотвърден.

Напрежението на терена е хронично. Сблъсъците от юли 2025 г. между друзки бойци, сунитски бедуински кланове и правителствените сили доведоха до израелски удари, включително по Дамаск, и до примирие с посредничество от САЩ. Правителствена комисия отчете 1760 загинали. Оттогава насам милициите около ал-Хиджри държат по-голямата част от провинцията, а западно от нейната едноименна столица държи под свой контрол селата Уалга, ал-Мансура и Рима Хазем, описани от друзката гвардия като „окупирани“. През юни разселени жители на западните села поставиха 5-дневен срок и поискаха „подкрепа за връщането на селата“. На 3 юли при Тал Хадид, западно от града, загинаха двама бойци на гвардията. На 31 август от там бяха обстреляни Рима Хазем и ал-Мансура. По данни на Enab Baladi това води до 1 човек, а 11 бяха ранени, сред които дете. Обвиненията за блокада са взаимни. Ynet пише, че от февруари правителството в Дамаск държи провинцията под фактическа обсада, докато „Ал-Ихбария“ обвинява групите на ал-Хиджри, че на 10 септември са спрели камиони с гориво и стоки за първа необходимост.

Преговорите, които биха могли да намалят напрежението по линията на контакт, засега остават замразени. Израел и Сирия проведоха няколко кръга разговори в сферата на сигурността, откакто ал-Шараа е на власт, а последният известен кръг е през август. Служител от САЩ казва пред Jerusalem Post, че разговорите няма да бъдат подновявани преди изборите в Израел. Сирия настоя страните да се върнат към споразумението с ООН за разграничаване на силите от 1974 г. Въпреки това израелските войски останаха в буферната зона и отвъд нея. Нов сблъсък на линията западно от Суейда е силно вероятен през следващите седмици, защото от юли насам там избухват сблъсъци на всеки няколко седмици. Мащабна операция за „цялата провинция“ е много слабо вероятна, докато доказателствата за нея идват единствено от неназовани събеседници. Това предупреждение ще бъде потвърдено, ако независими наблюдатели отчетат струпване на войски при Уалга и ал-Мансура или израелски удари по позиции на правителството в западната част на провинция Суейда. Ще бъде опровергано, ако спокойствието по линията се запази след 27 октомври, а делегацията на ООН успее да навлезе в провинцията.

Израелските служби молеха Катар да продължи плащанията за Газа до 2023 г.

🇮🇱💵🇶🇦 Израелски правителства начело с Бенямин Нетаняху не само са разрешавали плащанията на Катар за ивицата Газа, но и са ги насърчавали, подбирали са техните получатели и са молили Доха да не ги спира. Публично същите тези преводи бяха критикувани от израелски министри. Това показват документи, които списание TIME публикува в разследване на Ерик Кортелеса. Според изчисленията на изданието за малко над десетилетие по този канал са минали близо 2 млрд долара. Как е получена сумата, не се уточнява. Единствената изчислена междинна сума е около 1,1 млрд долара до 2018 г. Тя е посочена в анализ, представен на министрите в Йерусалим и цитиран по-рано от Haaretz.

Най-силният документ е писмо от 2020 г. С него тогавашният директор на Мосад Йоси Коен благодари на емира шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. „Това наистина е чудесна възможност да изразим благодарност и признателност за хуманитарните усилия, които държавата Катар полага през последните години в ивицата Газа“, пише Коен и добавя, че тези усилия са „изиграли решаваща роля за подобряването на хуманитарното положение“. Съществуването на писмото е известно от март 2024 г. Тогава The Times of Israel го публикува заедно с още две писма: от Съвета за национална сигурност и Координатора на правителствените дейности в териториите (COGAT) – военно звено, отговорно за гражданските въпроси в палестинските територии.

Още по-ясно е друго писмо от Съвета за национална сигурност, изпратено, докато COVID-19 върлуваше из ивицата. „Отново подчертаваме колко е важно катарската хуманитарна финансова помощ да продължи да се превежда през съществуващия механизъм“, пише в него. Израелската страна изрично моли средствата да не минават през посредници или трети държави, а само през посланик Мохамед ал-Емади, председател на Катарския комитет за възстановяване на Газа.

Механизмът има три етапа. През 2007 г. катарските пари потичат към Газа, след като Хамас поема контрол върху ивицата по време на управлението на Ехуд Олмерт. По това време Израел не участва пряко. От 2012 г. кабинетът на Нетаняху одобрява система, в която държавата има директна роля: в доставката на лекарства и храни, в разширяването на електрозахранването и в определянето кои семейства имат право на помощ. През 2018 г. палестинският президент Махмуд Абас спира заплатите на служителите в Газа. Тогава, по данни на американски и израелски медии, службите за сигурност пренасят катарските пари в ивицата в куфари. Първата пратка от 15 млн. долара в брой влиза на 9 ноември 2018 г. Тя е част от общо 90 млн. долара, разпределени на шест месечни вноски.

На 2 октомври 2018 г. Израел и Катар подписват споразумение с ООН за финансиране на горивото за електроцентралата в Газа. Въз основа на него се развива тристранен механизъм, чрез който Доха плаща за горивото и тока, купувани от Израел, за проекти на ООН и за месечни помощи на бедни семейства. Документ от юли 2019 г. показва как Катар уведомява кабинета на Нетаняху за превод на 6 млн. долара за 20 000 жители на Газа, „избрани от Израел“, по 300 долара на човек. През август 2021 г. Доха отпуска 40 млн. долара за близо 100 000 домакинства, по 100 долара месечно в продължение на 4 месеца. Според дипломати, Израел е проверявал списъците, а сумите са превеждани през Световната продоволствена програма (WFP) на ООН. След съобщение по телефона семействата получават помощта от определени пунктове. Колко от тези получатели са членове на Хамас или техни роднини, не е известно. Тогавашният пратеник на ООН за Близкия изток Тор Венесланд нарича усилията „жизненоважни за подобряването на тежкото социално-икономическо и хуманитарно положение в Газа“. ООН отказва коментар пред TIME и препраща към думите на Венесланд от 2021 г.

Противоречието между думи и действия се намира в центъра на разследването. Висш служител от първата администрация на Доналд Тръмп разказва пред TIME, че израелски представители са осъдили плащанията публично, а после насаме са молили Катар да ги поднови. Именно това е дразнело катарците. Затова през 2018 г. емирството започва да иска писмено потвърждение на израелското участие. Публичната страна на противоречието е добре документирана. След първите куфари тогавашният министър на образованието Нафтали Бенет нарича преводите „пари за рекет“ и предупреждава, че кабинетът си купува краткосрочно спокойствие. Министърът на отбраната Авигдор Либерман му отвръща, че Бенет „или страда от амнезия, или лъже“, защото е подкрепил преводите от самото начало. Когато през 2021 г. Бенет става премиер, той спира само куфарите с пари. Самите плащания продължават през механизма на ООН.

Последният епизод е от есента на 2023 г. Две седмици преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. директорът на Мосад Дейвид Барнеа отива в Доха и моли Катар да поднови финансирането. Катарците се съгласяват, но го предупреждават, че това е последното подновяване. Според тях схемата вече е изгубила смисъла си. Барнеа иска още два месеца.

Йоси Коен, който подписва благодарственото писмо, оттогава прави разнопосочни изказвания за схемата. През декември 2023 г. той признава на бизнес конференция на Globes: „Сгрешихме, като мислехме, че това помага“. Твърди също, че подходът не е замислен, за да укрепи Хамас. През септември 2025 г. в интервю за Канал 12 обаче той защитава ролята си и прехвърля отговорността на държавното ръководство. „Държавата Израел ме помоли да донеса още катарски пари за цивилните в Газа“, казва Коен и допълва: „Политиката за катарските пари не я определяше шефът на Мосад. Определяше я държавата Израел и нейният лидер.“ Според него механизмът е започнал от службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и COGAT. Шин Бет отрича това в изявление веднага след интервюто.

Писмото на Коен е от периода, в който израелските служби вече предупреждават, че част от парите изтича към въоръженото крило. Според разследване на Ронен Бергман и Ювал Рубовиц, публикувано във „Йедиот Ахронот“ на 23 септември, Нетаняху е бил предупреден поне два пъти: през 2019 г. от тогавашния директор на Шин Бет Надав Аргаман и през 2020 г. от военното разузнаване. Висш офицер от разузнаването е казал пред държавния контрольор, че между 2019 и 2021 г. Хамас е отклонявал около 4 млн. долара месечно от средствата на Доха към бригадите „Изедин ал-Касам“. Канцеларията на премиера отхвърли тези твърдения. Нетаняху продължава да твърди, че целта никога не е била да укрепи Хамас. В интервю за TIME през 2024 г. той казва: „Искахме да сме сигурни, че Газа има работеща гражданска администрация“. Канцеларията му отказва коментар по новите документи.

Доха отговаря, че всичко е минавало през Израел. Говорител на катарското правителство заяви пред TIME, че цялата финансова помощ е отивала при палестинските граждани през механизми, съгласувани с Израел и международните партньори, и че парите, храните, лекарствата и горивото са минавали през Израел, преди да влязат в Газа. „Нищо не е доставяно директно от Катар; ние осигурихме помощта“, казва той.

„Ако някакви средства са стигнали до Хамас, както твърдят лица и групи с политически цели срещу Катар, отговорността е на Израел, който надзираваше доставката и създаде механизма.“

Документите излизат 9 дни преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. Кнесетът се разпусна на 17 юли. Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още не е създадена, макар че именно такъв орган би трябвало да отговори кой е знаел за предупрежденията и защо преводите са продължили. Катарската тема вече тежи на Нетаняху и по друга линия. В аферата, наречена в Израел „Катаргейт“, негови сътрудници са заподозрени, че са получавали пари за PR кампания в полза на Катар. Досега официалната версия беше, че Израел само е допускал преводите като хуманитарна помощ. Новите документи показват как службите молят Доха да продължи да плаща: от благодарността на Коен през 2020 г. до молбата на Барнеа за още два месеца в края на септември 2023 г.

Хакер продава 4,5 TB израелски военни документи с примерни материали за Barak 8

🇮🇱🔓🇮🇳 Потребител на хакерския форум DarkForums предлага за продажба 4,5 терабайта документи, за които твърди, че са от Israel Aerospace Industries, Rafael Advanced Defense Systems и Израелските отбранителни сили (IDF). Като доказателство за това е приложил два слайда с гриф „секретно“ за самонасочващата глава на зенитната ракета LRSAM, военноморска версия на израелско-индийската система Barak 8. За офертата на широката публика съобщи френският журналист Хари Бун. Той писа в X на 16 октомври, че материалите за Barak 8 „изглеждат истински“, и допълни, че след пробивите в телефоните на хора от обкръжението на Нетаняху „започва да става много“.

Темата във форума носи заглавие „4,5 TB строго секретни документи на израелската армия [ВМС]“. Автор е потребител с псевдонима Mr_Raccoonn, регистриран през септември 2026 г. Обявата започва с извинение: „Простете ми, направих го в знак на протест срещу войната!“ Следва твърдение, че течът на данни съдържа и сътрудничество между производители на ракетна техника и изтребители F-16. Продавачът изброява трите организации, посочва канал и контакт в Telegram, но не обявява цена.

Примерните материали в обявата са два и носят различна доказателствена тежест. Първият представлява схема на люковете и опасните зони на F-16 със замъглени участъци. ВВС на САЩ разпространяват подобни схеми за аварийно-спасителните екипи и те от години се намират свободно в мрежата, затова сами по себе си не доказват пробив. Вторият материал е този, на който Бун основава оценката си. Той съдържа два слайда от една и съща презентация, номерирани 29 и 91, с лога на IAI, Rafael и Организация за изследвания и разработки в сферата на отбраната (DRDO) – агенция на Министерство на отбраната на Индия. Под всеки се намира стандартно предупреждение на IAI, че документът е нейна собственост и не може да се споделя без писменото ѝ съгласие.

Единият слайд показва разпределение на масата на търсещата глава на LRSAM по компоненти: обтекател, антена, карданово окачване, предавател и електроника – общо 22,2 кг. Другият описва фазата на търсене на цел при противодействие на дозвукова противокорабна ракета. Дадени са зона на търсене, вероятност за засичане и време за претърсване. Търсещата глава е активен радар в носа на ракетата, който намира сам целта в последната фаза на полета. Затова нейните параметри показват точно за какви заплахи и в какви граници е проектирана да действа системата. Ако слайдовете не са фалшификат, те са вътрешна инженерна документация, а не рекламен материал. Нито IAI, нито Rafael, нито IDF са коментирали офертата публично към 17 октомври. Независима проверка на пробите също няма.

Barak 8 е разработена съвместно от IAI и DRDO, а Rafael е сред производителите на компоненти. Корабната версия е на въоръжение в израелския флот и индийските разрушители от клас „Колката“. Наземната версия MRSAM е на въоръжение в сухопътните войски и ВВС на Индия. Затова етикетът „[ВМС]“ в заглавието на темата съвпада с програмата, от която идват пробите. По тази причина евентуалното изтичане не е само израелски проблем. Логото на DRDO на слайдовете означава, че Ню Делхи има пряк интерес да установи откъде е изтекъл материалът: от израелска мрежа, от индийска или трета фирма във веригата на доставки.

Продавачът е нов във форума, но не е напълно непознат. На 24 септември същият псевдоним обяви във форума теч на 78,7 млн. записа на Rockstar Games за 2018–2026 г. Службата за наблюдение на заплахи VECERT отбеляза тогава, че доказателствата са видими, но непотвърдени. DarkForums стана основното място за такива сделки, откакто търговията с изтекли данни се изнесе от BreachForums. Присъствието само по себе си обаче не казва нищо за автентичността на офертата. Форумите са пълни с подобни обяви, които преувеличават обема, предлагат повторно стари изтекли данни или смесват истински файлове с публични.

Последният голям случай с израелската отбранителна индустрия показва и двата варианта едновременно. През октомври 2025 г. проиранската група Cyber Toufan заяви, че е проникнала в Elbit Systems и Rafael през доставчика MAYA Technologies. Групата публикува материали за 36 военни проекта, сред които лазерната система Iron Beam на Rafael и австралийската бойна машина на пехотата Redback. В отговор Rafael заяви, че „класифицираните мрежи, данните на клиентите и оперативните системи не са засегнати“. Източници от индустрията казаха пред Jerusalem Post, че не е изтекла класифицирана информация. Някои от схемите обаче бяха автентични, макар и примесени с публично достъпни материали. Проникването е станало не през самите оръжейни концерни, а през подизпълнител с по-слаба защита. Ако слайдовете за LRSAM се окажат автентични, първият въпрос ще е същият: кой във веригата е разполагал с презентацията.

Бун свързва офертата с поредицата пробиви около премиера Нетнаяху, а тя е подробно документирана. На 11 октомври изтекоха съобщенията от WhatsApp акаунта на Йонатан Урих, един от най-близките съветници на Нетаняху. Haaretz съобщи, че е проверило автентичността им. Адвокатите на Урих потвърдиха пробива и заплашиха със съд всеки, който публикува съдържанието. Сред съобщенията е неговата кореспонденция с Амит Сегал, главния политически анализатор на Канал 12, за послания на предизборната кампания. Преди това Haaretz писа, че инструмент за наблюдение на медиите, създаден от Урих за премиера, е бил уязвим, оставяйки чувствителни данни незащитени. Извършителят на теча не е назован. В края на декември 2025 г. иранската група Handala заяви, че е проникнала в телефона на Цахи Браверман, началника на кабинета на Нетаняху, а канцеларията на премиера отговори, че пробив не е открит. До изборите за Кнесет, насрочени за 27 октомври, остават 10 дни.

Между двата случая няма доказана връзка. Пробивите около Урих засягат организацията на предизборната кампания и лична кореспонденция. Офертата на Mr_Raccoonn засяга инженерна документация на оръжейна програма. Освен това продавачът не се представя като част от група, а говори от свое име с мотиви срещу войната. Общото е друго: за под седмица под въпрос се оказа сигурността на данните на две едновременни нива – в най-близкото политическо обкръжение и военната промишленост. Ефектът върху общественото доверие не зависи от това дали зад двата случая стои един и същ извършител.

Офертата изглежда поне отчасти автентична, но пълният обем от 4,5 TB и твърдението за „строго секретни“ документи засега стъпват само на думите на автора. Двата слайда за LRSAM са най-силното доказателство, което е показал, а схемата за F-16 е най-слабото. Оценката би се засилила, ако израелското министерство на отбраната или Националната дирекция за киберсигурност признаят инцидент, ако започне проверка по линия на индийската DRDO или ако продавачът публикува допълнителни примерни материали, които не са публично достъпни и които специалисти могат да проверят.

Нетаняху разкри пред друзите тайния разговор с ал-Шараа

🇮🇱📞🇸🇾 Израелският премиер Бенямин Нетаняху разкри в четвъртък, че е провел телефонен разговор със сирийския президент Ахмед ал-Шараа малко след израелските удари по Дамаск през юли 2025 г. Това вероятно е първият пряк контакт между лидерите на двете страни, които нямат дипломатически отношения и са воювали помежду си няколко пъти през последните десетилетия.

Нетаняху направи разкритието по време на конференция на управляващата партия Ликуд в град Ярка, който е населен предимно с общността на израелските друзи – около 150 000 души с тесни родови и религиозни връзки с друзите отвъд границата в Сирия. „Обадих се на ал-Шараа. Разговорът беше много кратък и много остър. И клането спря“, заяви той и допълни, че ще направи всичко възможно, за да защити „нашите братя и вашите братя“.

Разговорът, за който досега не е съобщавано публично, е проведен на фона на удара, нанесен от израелски изтребители през юли 2025 г. по сградата на Министерство на отбраната и друг в непосредствена близост до президентския дворец в Дамаск. Тогава Нетаняху обяви, че действа в защита на сирийските друзи, след като в населената предимно с друзи провинция Сувайда избухнаха сектантски сблъсъци между въоръжени местни милиции и бедуински бойци. По данни на Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) при избухналото насилие са загинали над 2000 души, от които 789 цивилни от общността. Правителствени сили се включиха на страната на бедуините и бяха обвинени в екзекуции на цивилни и други нарушения. Именно вътрешният натиск върху израелското правителство да защити сънародниците на жертвите в границите на Израел стои зад военната намеса – и сега, 12 месеца по-късно, зад избора на Нетаняху да превърне самия факт на тайните си преговори с Дамаск в политически капитал точно пред тази публика.

Ал-Шараа е президент на Сирия от края на 2024 г. Тогава коалицията от ислямистки въоръжени групировки свали режима на дългогодишния президент Башар ал-Асад, слагайки край на кръвопролитната гражданска война в страната, продължила 14 години. Оттогава Израел създаде буферна зона навътре в територията на Сирия и нанесе стотици въздушни удари по военни бази на сирийска територия, които обясни с нуждата да не допусне терористични фракции да се установят трайно в граничния район при отсъствието на действаща власт.

Разговорът, който Нетаняху описа, не е единственият признак за сближаване между Дамаск и Йерусалим. От септември 2025 г. са проведени няколко кръга от директни разговори за сключването на споразумение за сигурност. Сирия настоява за пълно изтегляне на Израел от превзетите позиции. През август директорът на Мосад Роман Гофман проведе среща със сирийския външен министър Асаад ал-Шайбани в Йордания, за да овладеят напрежението след израелския удар по военна база в северна Сирия, където Израел твърди, че е открил подготовка за установяване на турско военно присъствие. Според източници, които са запознати с разговора, двамата са обсъдили създаване на съвместен координационен център в Йордания, насочен към намаляване на напрежението под наблюдението на САЩ, за да бъде предотвратен директен сблъсък между сирийски, израелски и турски сили. Самият ал-Шараа, когото израелски официални лица определяха като „терорист в костюм“, още през май 2025 г. потвърди, че води разговори с Израел с ОАЕ като посредник.

Тонът на Шараа пред международна аудитория остава далеч по-хладен, отколкото подсказва описаното от Нетаняху пред неговите поддръжници в Ярка. В изказване пред Общото събрание на ООН през септември сирийският президент заяви, че страната му няма да се откаже от претенциите за Голанските възвишения – територия, която Израел окупира през Шестдневната война от 1967 г. В същата реч той изброи около 500 израелски въздушни и артилерийски удара и над 1200 нахлувания на сирийска територия от свалянето на Асад досега и настоя за изтегляне до линиите от 8 декември 2024 г. Засега единствено Нетаняху разказва за личния си разговор с ал-Шараа: сирийското правителство нито го е потвърдило, нито го е отрекло чрез своите медийни канали.

Спор за пътниците на египетския самолет, кацнал в Израел преди 7 октомври

🇪🇬✈️🇮🇱 Египетският бизнес самолет, престоял малко над час на летище „Бен Гурион“ на 26 септември 2023 г., е возил двама бизнесмени, пристигнали от Египет, а не тогавашния началник на египетското общо разузнаване Абас Камел. Това съобщава израелската обществена телевизия „Кан“ в репортаж, който оспорва разследването на The Atlantic, според което Камел е дошъл 11 дни преди нападението на Хамас, за да предупреди, че движението готви голяма атака. Материалът е излъчен ден след като премиерът Бенямин Нетаняху за първи път потвърди посещението.

Според репортажа на Итай Блументал във вечерната емисия на „Кан 11“ самолетът е собственост на Smart Aviation, чартърен оператор от Кайро. В 9:50 ч. каца, получава наземно обслужване от компанията QAS и в 10:57 ч. излита обратно за Кайро без пътници. Двамата пътници са влезли в Израел през частния терминал Fattal. Няколко неназовани източници, запознати с полета, го определят като обикновен бизнес полет, който не е регистриран нито като официален, нито е свързан със сигурността. Имената на пътниците са известни на авиационните власти в Министерство на транспорта, на летищния терминал, на Службата за население и имиграция и на самата чартърна компания. Правилата за поверителност в бизнес полетите обаче не дават на никого от тях да ги коментира.

Kan News и The Atlantic описват един и същ полет. Между 9:50 и 10:57 ч. минават 67 минути, точно колкото е бил престоят, по данни на израелския авиационен орган, цитиран от списанието. Същото се потвърждава от платформи за проследяване на полетите. Двете версии се разминават по описанието на полета и хората на борда. В статията си от 25 септември 2026 г. Вивиан Салама пише за „чартърен самолет Cessna, свързан с египетските разузнавателни служби“, който е бил паркиран „в изолиран сектор на летището, използван за чувствителни дипломатически мисии и мисии по сигурността“. Според „Кан“ пътниците в него са минали през терминала за частна авиация, а полетът е бил обикновен бизнес курс.

Според The Atlantic Камел е казал на израелските събеседници, че Хамас показва признаци на подготовка за голямо нападение и времето за осуетяването му изтича. Препоръчал е на правителството икономически отстъпки за движението, за да се избегне сблъсък. Посланието му, по думите на бивш израелски служител, запознат по-късно с посещението, било, че ако Израел не промени курса си, Газа ще избухне в лицето му. Камел не е посочил дата, цел или подробности за атаката, а списанието не успя да установи с кого точно е говорил. Версията се основава на сведения от израелски, египетски, арабски, американски и европейски служители, информирани за посещението след 7 октомври. Египетски служител заяви пред изданието, че щом Камел отива в Израел за един час, това „означава, че самият ал-Сиси е преценил: трябва да отидеш там и да им го кажеш лично“. Говорителите на Нетаняху и тези на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси не отговориха на изпратените запитвания. Камел се оттегли от поста през октомври 2024 г. и днес е съветник и специален пратеник на ал-Сиси.

Три години канцеларията на Нетаняху отричаше всякакъв контакт. На 9 октомври 2023 г. след като Ynet съобщи, че Камел е предупредил за „нещо необичайно, ужасяваща операция“, тя написа, че премиерът „нито е говорил, нито се е срещал с шефа на египетското разузнаване от съставянето на кабинета, нито пряко, нито косвено“. Тогавашният съветник по национална сигурност Цахи Ханегби отрече пред The Atlantic дори самото посещение.

На 13 октомври 2026 г. в предаването „Патриотите“ по близкия до израелското правителство „Канал 14“ Нетаняху за първи път потвърди, че Камел е идвал в Израел. Водещият го попита за самолета, за който е говорил бившият му военен секретар Ави Гил, и Нетаняху отговори, че не са се срещали, тъй като по това време е бил на държавната церемония за 50-годишнината от войната Йом Кипур от 1973 г. После насочи въпроса към онова, което нарече „нашата дълбока държава“: „Тук беше министърът на разузнаването на Египет, прекара тук, не знам, 59 минути на земята. Искам да знам с кого се е срещнал.“ Призова службите за сигурност и органите на реда да извършат проверка, защото „има камери, има документация“, и добави, че истината е, че „някой друг, който се е срещнал с него, се опитва да го стовари върху мен“. Посочената от него продължителност се разминава с 67-те минути от летищния дневник.

В същото интервю Нетаняху заяви: „Откога шеф на разузнаване идва и разговаря с държавен ръководител? Не ми се е случвало нито веднъж. Няма такова нещо.“ На 30 май 2021 г. канцеларията му беше публикувала видео, озаглавено „Премиерът Бенямин Нетаняху се среща с началника на египетското общо разузнаване Абас Камел“. На кадрите двамата си стискат ръцете и разговарят в резиденцията на премиера в Йерусалим, а Камел е начело на делегация от Кайро.

Бившите началници на службите отговориха с опровержения. Тогавашният министър на отбраната Йоав Галант, началникът на Генералния щаб Херци Халеви, шефът на службата за вътрешна сигурност Шин Бет Ронен Бар, съветникът по национална сигурност Ханегби и шефът на военното разузнаване Аарон Халива отрекоха да са срещали Камел на 26 септември 2023 г. Висш източник от апарата за сигурност заяви пред Ynet вечерта на 14 октомври: „Направихме всички проверки впоследствие и не знаем за подобно събитие. Силно се съмняваме, че изобщо е бил в страната. Ако Нетаняху знае, че е бил тук, нека каже с кого се е срещнал.“

Ави Гил е военен секретар на Нетаняху от декември 2022 до май 2024 г. На 8 октомври в интервю за „Канал 12“ той каза, че не знае да е имало предупреждение от Египет. Заяви обаче, че разузнавателен самолет от страната е кацнал в Израел и останал малко повече от 60 минути, като подчерта, че това е факт. Не можа да посочи кой е бил на борда. Журналистът Шломи Елдар, съавтор на разследване на Haaretz от 8 септември 2026 г. за предупреждение, отправеон от президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, твърди, че е наясно кой израелски служител е приел Камел. Според него срещата е продължила 61 минути, проведен е разговор по телефона, а има и записи от охранителните камери. Елдар не уточнява име. На Нетаняху отговори, че може да му се обади, за да го научи. Други източници не потвърждават твърдението му.

Репортажът на „Кан“ засяга само полета от 26 септември. Той не включва другите канали, по които според публикации Египет е предал опасенията си на Израел. The Atlantic пише, че е продължил да предупреждава до два дни преди нападението, а на 5 октомври 2023 г. е изпратил съобщение, което не посочва конкретна дата и начин на нападение, но ясно изразява спешността на предупреждението. В края на септември 2026 г. The Wall Street Journal съобщи, че Камел се е обадил лично на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с оглед на това, че предишните две предупреждения от Египет не са били взети под внимание. Канцеларията на премиера отрича и този разговор.

Спорът се разгаря едва 13 дни преди парламентарните избори, насрочени за 27 октомври. На 14 октомври Ронен Бар заведе дело за клевета срещу Нетаняху заради обвиненията, че не го е предупредил навреме за 7 октомври. Държавна анкетна комисия за атаката все още няма. Така въпросът кой е слязъл от самолета на Smart Aviation сутринта на 26 септември 2023 г. опира до две имена в списък, който пазят Министерството на транспорта, терминалът Fattal, Службата за население и имиграция и самият оператор. Нито една от тях обаче не ги е оповестила.

Нетаняху не очаква иранският режим да падне преди изборите в Израел

🇮🇱🎙️🇮🇷 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че иранският режим „трябва да си отиде“, но не очаква това да стане преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. В същото интервю той представи близостта си с американския президент Доналд Тръмп като довод срещу основния си съперник Гади Айзенкот. На въпроса дали режимът може да падне преди предстоящия вот, Нетаняху отговори: „Не, не мисля, че това е реалистично“.

Нетаняху говори пред водещата Аяла Хасон в интервю за обществената телевизия „Кан“, излъчено вечерта на 14 октомври. Премиерът рядко дава интервюта на местни медии извън близкия до управляващия кабинет „Канал 14“. Той дойде в студиото на „Кан“, за да отговори на иск за клевета за 3 млн. шекела, заведен срещу него от бившия директор на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ Ронен Бар същата сутрин. Нетаняху нарече иска „рекламен трик“, а по-голямата част от разговора бе посветена на спора за предупрежденията преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Разговорът се насочи към Иран и Тръмп след въпроса дали Нетаняху би влязъл в правителство на единството след изборите.

Нетаняху започна с атака срещу опозицията. По думите му Айзенкот и съюзниците му настоявали, че ядрен Иран може да бъде сдържан, а Али Хаменей не бива да бъде нападан. Водещата го поправи, че за Хаменей е говорил Яир Голан, лидерът на лявото обединение „Демократите“, което обединява Партията на труда и „Мерец“, а ден по-рано Айзенкот е казал, че свалянето на режима е грешка. „Ето какво е заложено на тези избори. Аз казвам, че свалянето на този режим е задължително“, заяви Нетаняху, според когото режимът е смазан и по-слаб от всякога, „но трябва да довършим работата“. Войните срещу Ислямската република от юни 2025 г. и февруари 2026 г. той представи като спасение за Израел: без тях иранците „щяха да имат атомни бомби и тогава всички щяхме да изгорим“.

На 13 октомври самият Айзенкот определи убийството на Хаменей като правилно и оправдано в ефира на армейското радио „Галей Цахал“. Той обаче каза, че свалянето на властта в Иран не е постижима цел и че поставянето на тази цел пред последната кампания е било грешка, защото смяната на режима трябва да дойде отвътре, от самите иранци. На 9 октомври Голан нарече ликвидирането на Хаменей „категорично“ грешка, „не защото не заслужаваше да умре, а защото това не служи на интересите на държавата Израел“.

„Този режим трябва да си отиде“, каза Нетаняху и предупреди, че той ще продължи със стремежа си към унищожението на Израел, докато е на власт. „Или ние, или те. Ще се погрижа да са те, а не ние – те да са тези, които падат.“ Израелският премиер подчерта, че говори с Тръмп „постоянно“. Хасон попита за какво разговарят, а той отвърна: „Обикновено не споделям тези неща, но мога да ви уверя, че той определено разбира заплахата от този режим“.

След това насочи този аргумент срещу Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и лидер на партията „Яшар!“: „И кой ще работи с Тръмп през оставащите две години? Айзенкот ли ще го направи?“ С тези думи Нетаняху повтори тезата, че отношенията му с Тръмп ще са решаващи до края на мандата на президента на САЩ през януари 2029 г. Като доказателство за тежестта си отвъд океана изтъкна, че е имал „хиляда часа в праймтайма в Америка“. Когато водещата го попита дали смята, че няма заместител, той уточни, че засега няма кой друг да спре идването на власт на хора, които искат „да се предадат“ и да приемат оцеляването на режима в Техеран. Предупреди също, че при победа на Айзенкот ще последват изтегляния, включително от районите, „които създадохме като буферни зони в Ливан, в Сирия и, разбира се, в Газа“, и посочи, че ще ги извърши Голан като министър на отбраната.

Сутринта на 14 октомври, в интервю за „Галей Цахал“, Нетаняху даде да се разбере, че е против удар срещу Иран в дните преди изборите за Кнесета. „Според мен това не е удобно за нас“, изтъкна той. По думите му враговете на Израел „искат да ни нападнат в тези дни и има признаци за това“ и „много се надява“ да не го сторят. На 13 октомври пред „Канал 14“ той потвърди сведенията, че Техеран готви нападение директно или с подкрепяни от него групировки като Хамас и Хизбула, за да повлияе на вота. The Times of Israel напомня, че в досегашните удари по Иран, вероятността от тях съзнателно е била омаловажавани от Израел и САЩ, за да изненадат Техеран.

Изказването пред „Галей Цахал“ беше направено ден след репортаж на „Канал 12“, според който Нетаняху е настоявал пред Тръмп войната с Иран да бъде подновена преди изборите в Израл и междинните избори в САЩ на 3 ноември. Американски служители казаха пред телевизията, че от разговорите през предходната седмица са останали с впечатлението, че премиерът настоява за нанасяне на удар преди двете гласувания. По думите им Нетаняху е повдигал въпроса „няколко пъти“, а Тръмп му е казал, че може „да се подготви“, без да поеме ангажимент. Пред ръководителите на службите за сигурност Нетаняху е твърдял, че Тръмп е започнал разговора за подновяване на бойните действия. Канцеларията на Нетаняху отхвърли сведенията, че той търси война преди 27 октомври и заяви, че той „не коментира съдържанието“ на своите разговори с Тръмп, въпреки че вечерта в „Кан“ самият Нетаняху сподели как президентът гледа на иранската заплаха.

Според репортажа на „Канал 12“ израелските служби не виждат промяна в разузнавателната оценка за Иран, която да оправдае съвместна операция в следващите 2-3 седмици. По данни на израелски медии началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Ейал Замир е предупредил, че подновяване на бойните действия преди вота могат да доведат до отлагането му. През последните дни Иран е провел изпитания на балистични ракети от няколко площадки, но армията оценява възстановяването на ракетната му програма като бавно и частично.

Решението за съвместна операция обаче се взема във Вашингтон, а там графикът е обвързан с изборите за Конгреса. На 8 октомври Тръмп написа, че САЩ „няма да атакуват Иран по никое време преди междинните избори“. The New York Times твърди, че Пентагонът е подготвил план за кратка, но интензивна кампания от около 3 денонощия срещу запасите от ракети и дронове, енергийни съоръжения и командни центрове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Висши служители, отговарящи за националната сигурност, начело с вицепрезидента Джей Ди Ванс са обсъдили плана на 2 октомври в Кемп Дейвид. Erem News съобщи днес, позовавайки се на западни дипломати, че окончателните оперативни планове вече са предадени на Централното командване на САЩ. Независимо потвърждение на това към момента няма.

Докато Нетаняху представяше връзката си с Тръмп като свое предимство, „Кан“ съобщи същата вечер, че посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби се е срещнал наскоро с Айзенкот. Доколкото е известно, това е първата им среща и е била пазена в тайна. Срещата на посланика с Нетаняху е била отменена в последния момент – по думите на източника от самия премиер. Хъкаби заяви, че отложеното събитие е неформална вечер със съпругите им в сърдечна обстановка и че всяко друго внушение е „нелепо и откровено невярно“. Тръмп засега не е подкрепил кандидат в израелската надпревара. На 13 октомври каза, че „изобщо не сме мислили за това“, но „може и да направя нещо“.

7 месеца и половина след 28 февруари, когато първите съвместни удари на САЩ и Израел срещу Техеран ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и десетки фгируи от високите етажи на ислямския режим, той остава на власт въпреки тежкия удар. Според The Times of Israel синът и наследник на Хаменей, Моджтаба, е бил ранен в същия удар и оттогава не се е появявал публично. На 12 октомври, по време на предизборен митинг в Охайо, Тръмп каза полушеговито, че САЩ „може би са прекалили с лидерите, защото не знаем с кого, по дяволите, си имаме работа“.

Нетаняху и Айзенкот се разминават открито в позициите си за Иран: първият нарича свалянето на режима задължително, а вторият – непостижима цел. Нетаняху използва иранската заплаха и личните си контакти с Тръмп като основни доводи в своята кампания, но заявената цел остава непостигната. Събитията от 13–14 октомври показват тежестта на американския предизборен календар при обсъждането на нова съвместна операция, както и че Вашингтон поддържа контакти с израелската опозиция. Те обаче не позволяват да се направи надежден извод за конкретния момент на евентуален удар.

Обещанието на Тръмп да не нанася удари преди междинните избори и публично известната разузнавателна оценка на израелските служби подкрепят очакването за въздържане през следващите седмици. Те обаче не позволяват сценарий на нови удари преди 27 октомври да бъде изключен. При кампаниите от юни 2025 г. и февруари 2026 г. рискът от война беше разпознаваем, но точният момент на първоначалния удар се оказа изненадващ с оглед на продължаващата дипломация. Това от своя страна не е доказателство за подготвяна операция, но е основание да не приемаме публичните уверения като надеждни. Оценката би станала далеч по-категорична при конкретни признаци за подготовка – придвижване на сили, евакуации и повишено ниво на оперативна готовност – дори ако политическите изявления останат същите.

САЩ са искали самостоятелен израелски удар по Иран преди междинните избори

🇺🇸🗳️🇮🇱 Администрацията на Тръмп е настоявала Израел да нанесе самостоятелно удар срещу Иран, без съвместна операция и без американско участие, така че политическият риск от подновяването на войната да не падне върху президента Доналд Тръмп точно преди междинните избори на 3 ноември. Искането е отправено в контактите с израелското правителство в последните две седмици, съобщава Бен Каспит, политически коментатор на Maariv, в материал, който изданието пусна като ексклузивен. „Американците на практика поискаха от Израел да извърши удара в Иран. Нямаха предвид собствен удар, нито съвместен, а израелски“, разкри Каспит. Към момента на публикацията искането не стои на дневен ред.

Политическата сметка е свързана с изборите. Удар преди вота отвъд океана би навредил на Тръмп, докато в Израел, който гласува на 27 октомври, би помогнал на премиера Бенямин Нетаняху. Затова във Вашингтон са очаквали, че израелското правителство дори ще предпочете да удари преди собствения си вот. Поводът според коментатора е, че Ислямската република успява бързо да възстанови производството си на дронове и балистични ракети.

Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир е дал на американската страна да разбере, че евентуален удар почти сигурно ще доведе до отлагане на изборите в Израел. Тук коментаторът се опира на репортажа на Барак Равид по израелския Канал 12 от 8 октомври, който се позовава на висш американски служител и още един служител. Израелският сайт Ynet потвърди предупреждението чрез свой източник, запознат с разговорите, а военните отказаха коментар. Замир е отменил и планирано пътуване до САЩ, където планираше да се срещне с началника на Централното командване (CENTCOM) и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете, тъй като обстановката не позволявала да напусне страната. Заглавието на „Маарив“ приписва на Замир и спирането на плана.

Канал 12 описва същия разговор с една ключова разлика: кой трябва да удари. Според израелския канал висши американски офицери са споделили на Замир само няколко дни преди репортажа, че са получили нареждане от Белия дом и Пентагона да се подготвят за мащабна атака срещу Ислямската република до три седмици. В Йерусалим смятат, че Иран ще отговори на американски удар с масиран ракетен обстрел срещу Израел, откъдето произтича рискът за изборния график. Axios съобщи същия ден, че Пентагонът е възложил на CENTCOM да финализира подготовката за подновяване на мащабните бойни действия, които биха включвали удари по енергийни обекти, инфраструктура и ядрени цели. Каспит сам противопоставя разказа си на досегашните публикации, според които Тръмп „обмисля“ да възобнови ударите, „но сега се оказва, че поне според първоначалната идея Тръмп всъщност е наредил на Израел да атакува в Иран още преди изборите“.

„Водим продуктивни разговори с Ислямска република Иран“, написа Тръмп на 8 октомври в социалната си мрежа Truth Social и добави: „Няма да нападаме Иран в нито един момент до междинните избори, които ще се проведат в САЩ на 3 ноември“. Морската блокада на иранските пристанища остава в сила, обяви Тръмп. Висш служител на Белия дом посочи, че в разговора, проведен на 7 октомври между Тръмп и Нетаняху не е обсъждан Иран, а двамата са говорили за третата годишнина от нападението на Хамас.

Поводът за атака, посочен от Каспит, съвпада с оценка на Bloomberg от 9 октомври вечерта. Служители от западни разузнавания твърдят, че Иран е запазил заводите за производство на ракети и дронове въпреки месеците бомбардировки от САЩ и Израел. Един от тях твърди, че Техеран продължава да разполага със значителни запаси от балистични ракети и известно количество противокорабно оръжие, може бързо да произведе още и получава ракети от Русия, което съвпада с други оценки от юни.

Според авторски анализ на Bloomberg от края на февруари Иран е изстрелял над 4000 камикадзе дронове „Шахед“ и най-малко 2000 балистични ракети. Според израелски оценки иранският арсенал преди войната е наброявал около 2500 балистични ракети, а западни оценки сочат, че Иран все още разполага с около 3/4 от предвоенните си запаси. Числата за балистичните ракети са съвместими само ако арсеналът е попълван по време на войната с ново производство и доставки отвън, а това е и механизмът, който описват западните служители.

Оценката противоречи на твърденията, идващи от Белия дом. Тръмп обяви иранската армия за напълно унищожена, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че военно-промишленият капацитет на Иран е ликвидиран. Противоположната оценка също има свой автор: Джим Ламсън, изследовател в катедрата по военни изследвания на King's College London, стига до заключение, че въздушната кампания е предизвикала тежки щети на по-голямата част от дългосрочния капацитет за производство на ракети. Цената на барел петрол вече надхвърля 100 долара, а Иран засили атаките срещу кораби около Ормузкия проток: по данни на Британския център за морски търговски операции (UKMTO) само през последната седмица са поразени поне 10 кораба.

Предупреждението на Замир засяга избори, които по закон биха могли да бъдат отложени. Кнесетът вече е саморазпуснат, а удължаването на мандата му изисква закон, подкрепен от поне 80 от 120 депутати, и само при особени обстоятелства, които правят вота невъзможен. Тогавашният правен съветник на Кнесета Еял Йинон постанови през 2009 и 2013 г., че същото мнозинство е нужно и при предсрочен вот. Най-близкият прецедент е от 1973 г., когато Войната от Йом Кипур избухна на 6 октомври, 24 дни преди изборите. Със специален закон Кнесетът го премести от 30 октомври на 31 декември.

„Позицията на премиера Нетаняху не ми е напълно ясна“, пише Каспит и добавя, че в последната седмица програмата му е била концентрирана във въпросите на сигурността и е включвала няколко „чувствителни“ разговора и посещения. На 29 септември, при посещение в авиобаза „Тел Ноф“, Нетаняху каза пред пилоти и наземен персонал, че има признаци враговете на Израел да се опитат да нанесат удар в навечерието на вота, и ги предупреди, че Израел ще ги достигне навсякъде и по всяко време.

В Иран се разпали спор дали с ангажимента си Тръмп блъфира. Iran International, независима опозиционна медия на фарси, събра реакции на политици и коментатори. Абдолреза Давари, бивш съветник на Махмуд Ахмадинеджад, написа: „Хванете врага за гърлото още сега и не го пускайте“. Хешматолах Фалахатпише, бивш председател на парламентарната комисия по национална сигурност и външна политика, обясни, че съвместните военни планове на САЩ и Израел нямат връзка с изборния календар, а уверението на Тръмп цели да осуети ирански превантивен удар. Журналистката Париса Наср, смятана за близка до външното министерство, го определи като „по-скоро политическа игра и психологическа операция“ и продължи: „Забравете глупостите на Тръмп: трета война е на прага“.

Нетаняху свърза бъдещето на Газа с дерадикализация и отказа да обещае изтегляне

🇮🇱🎙️ Израелският премиер Бенямин Нетаняху отговори два пъти с „не“ на въпроса дали възнамерява да върне онези 60% от ивицата Газа, които се намират под израелски контрол. Освен това той заяви, че не вижда бъдеще, в което „надделяващата отговорност за сигурността“ на анклава не е на Израел. За да се постигне това, той изреди три конкретни условия: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация на жителите ѝ, които „попиват с майчиното мляко“ омразата към евреите и американците.

Нетаняху говори в интервю за CBS Evening News с водещия Тони Докупил, излъчено на 30 септември. Повод за това беше инцидентът от същия ден на борда на пътнически полет 1073 на FlyDubai от Дубай за Тел Авив. Вторият пилот, оманец, нападна с нож командира на самолета, индиеца Смит Мачхар, и самолетът започна рязко да губи височина. Пътници обезвредиха нападателя, а пилоти от резервен екипаж успяха да приземят аварийно самолета на саудитското летище Табук. Пред CBS Нетаняху заяви, че случаят прилича на „опит за самоубийство“, а не на отвличане и е „твърде рано“ да се каже дали има иранско съучастие. На 1 октомври пред Fox News той вече твърдеше, че вторият пилот „е преминал ислямистка радикална индоктринация“, като се позова на лични сведения от разпитите.

До Газа разговорът стигна, когато Докупил напомни, че наближава годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. „На 6 октомври в Газа нямаше израелско присъствие. Сега последната оценка, която видях, контролирате 60% от Газа. Все още ли имате намерението да върнате всичко това?“, пита водещият. Нетаняху отговори с „не“ и заговори за нападението от 7 октомври 2023 г. и охранителния пояс около самия анклав. Докупил възрази, че въпросът е друг: дали целта все пак е един ден цялата тази територия да бъде върната на палестинците. Второто „не“ дойде веднага, следвано от уточнението, че засега целта е да лиши бойците на Хамас в Газа от способността да нападат Израел. Други възможности, каза той, ще се появят едва след като организацията бъде разоръжена.

Водещият на няколко пъти връщаше разговора към бъдещето на Газа, а Нетаняху го отвеждаше обратно към 7 октомври. Когато Докупил отново възрази, че не това е въпросът, премиерът го пресече: „Не че въпросът не е това. Просто не ви харесва отговорът ми.“ На директният въпрос какъв ще е статутът на територията, ако се стигне до мир, той отговори, че какъвто и да е, Хамас няма да присъства там, и добави: „Не виждам бъдеще, в което Израел да няма надделяващата отговорност за сигурността на тази територия, и смятам, че с право.“ Без нея, по думите му, групировката ще се възстанови с ирански средства и оръжие. Нетаняху сравни положението със следвоенна Германия: „Единственият начин да постигнете мир в Германия беше, като унищожите СС. Не казахте: добре, ще оставим един анклав на СС и после ще имаме мир.“

Докупил отбеляза, че е наясно израелските опасения, че е чувал подобни отговори и преди и че търси нещо ново за бъдещия статут на Газа. „Тони, ето го“, отвърна Нетаняху и изреди 3 неща: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация. „Трябва да се дерадикализира положението в Газа, защото те попиват с майчиното мляко тази омраза, тази безумна омраза към евреите и към Израел, а впрочем и към американците. И имат лагери за самоубийци за деца в предучилищна възраст. Трябва да разберете това.“

„Разбирам. Бил съм там многократно и съм го отразявал“, прекъсна го водещият. За финал Нетаняху заяви, че визията му остава същата: „Смятам, че трябва да разоръжим, демилитаризираме и дерадикализираме Газа“ и отхвърли като неправилен подхода, при който Израел просто се изтегля и се надява на най-доброто.

Формулата не е нова. В статия за The Wall Street Journal от края на декември 2023 г. Нетаняху постави три предпоставки за мир: Хамас да бъде унищожен, Газа да бъде демилитаризирана, а палестинското общество дерадикализирано, с реформа на образователната система и прекратяване на призивите за убийства на евреи от джамиите. Образец за успешна дерадикализация той видя в Германия и Япония в годините след Втората световна война и повтори сравнението пред Конгреса на САЩ през юли 2024 г. Дерадикализацията стои и в първата от 20-те точки в плана на американския президент Доналд Тръмп, обявен на 29 септември 2025 г. и одобрен от Съвета за сигурност на ООН с Резолюция 2803: „Газа ще бъде дерадикализирана зона, свободна от тероризъм, която не представлява заплаха за съседите си.“

Планът обаче не обвързва израелското изтегляне с нея. Точка 16 записва, че Израел няма да окупира или анексира анклава, а ще се изтегли съгласно „стандарти, етапи и срокове, свързани с демилитаризацията“, договорени между Израелските отбранителни сили (IDF), Международните стабилизационни сили (ISF), САЩ и гарантите, които трябва да поемат охраната на територията. Дерадикализацията е вписана чак като точка 18, предвиждаща диалог между религиите, за да се променят „нагласите и разказите“ на палестинци и израелци. Разоръжаването се измерва в предадено оръжие и разрушени тунели. За дерадикализацията нито планът, нито Нетаняху в интервюто посочват конкретна мярка.

Израелският контрол междувременно се разширява. При влизането на примирието в сила войските му се изтеглиха до демаркационната т.нар. „жълта линия“, зад която Израел запази около 53% от Газа. В края на май Нетаняху заяви, че вече контролира напълно 60% от територията, и разпореди този дял да стигне 70%. По картите на зоните с ограничен достъп, разпратени до хуманитарни организации, NPR изчисли през юли, че дялът е достигнал близо 70%, след като в средата на март израелските военни обявиха нова „оранжева зона“ от север до юг. Числото, с което Докупил започна въпроса си, съвпада с майското заявление на самия Нетаняху, а оценката на NPR от юли е по-висока.

Разоръжаването, първото от трите изброени условия, също не е изпълнено. На 30 юли Хамас и останалите палестински фракции приеха пътната карта от 15 точки на Съвета за мир, органа за прехода по мирния план на Тръмп, в който върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов. На 4 август Съветът обяви, че изтеглянето ще започне едва след пълното предаване на оръжието. На 9 август Нетаняху обяви пред кабинета, че Израел отхвърля документа и войските няма да се изтеглят никъде, преди Хамас да бъде действително разоръжена. На 26 август Младенов предупреди Съвета за сигурност на ООН, че ако примирието рухне, „няма да има пътна карта, към която да се върнем“. Стабилизационните сили, замислени с численост до 20 000 души, още не са разположени, като ангажимент за участие засега са поели Мароко и Косово.

По отношение на лагерите за деца, споменати от Нетаняху, преди войната бригадите „Иззедин ал-Касам“, военното крило на Хамас, провеждаха всяко лято лагери „Авангард на освобождението“, в които обучаваха участниците да стрелят и отвличат израелски войници. Обявената възраст беше между 14 и 17 години, но на кадрите от 2021 г. Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), различи и деца на около 10-годишна възраст.

Интервюто е дадено 27 дни преди изборите за Кнесет и седмица преди третата годишнина от нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Докупил попита Нетаняху и относно публикациите, че е бил предупреден за него. На 8 септември Haaretz съобщи, че президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед го е предупредил лично в края на септември 2023 г. The Atlantic твърди, че със сходно предупреждение е идвал лично и тогавашният началник на египетското разузнаване Абас Камел. „Не съм пренебрегнал никакви предупреждения, защото не съм получил никакви предупреждения“, отвърна Нетаняху и нарече публикациите „пълна измислица“. В същия разговор той заяви, че Израел има сведения за нападения срещу израелци, които Хамас и Хизбула подготвят преди изборите.

Разоръжаването, с което кабинетът обвърза изтеглянето на войските на 9 август, има резултат, който може да се удостовери: предадено оръжие, разрушена мрежа от подземни тунели, заключение на независимите наблюдатели, предвидени в т. 13. Процесът по дерадикализация, така както Нетаняху го описа, е промяна в цяло едно поколение, за която той не посочи праг. Заедно с „надделяващата отговорност за сигурността“, без която той не вижда бъдеще, тя оставя израелското присъствие в ивицата Газа без условие, след което то да приключи. Срещу този прочит стои официалната позиция на кабинета от 9 август, назоваваща само разоръжаването, и моментът на интервюто: последният месец на предизборна кампания, в който според Long War Journal съществен напредък и без това не се очаква.

Ако след изборите дерадикализацията влезе като задължително условие за конкретен етап от изтеглянето в писмената позиция на Израел пред Съвета за мир или коалиционно споразумение, изтеглянето от Газа ще зависи от условие, за което никой досега не е давал конкретна дефиниция. Ако израелската армия отстъпи от настоящи позиции след удостоверено предаване на оръжието и без изпълнено условие, то ще се окаже, че думите на Нетаняху от 30 септември преди всичко са били предизборна реторика.